78 000 американски военни в Европа очакват решение на Пентагона

Нови кадри от подземен ракетен комплекс, управляван от иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция (КГИР), разкриват подробности за укрепленията, които играят ключова роля за способността на Иран да води продължителна война със Съединените щати – конфликт, започнал след като Вашингтон инициира военни действия на 28 февруари. Кадрите показват мащабен арсенал от балистични и крилати ракети, както и съответните пускови установки, което подчертава ограниченията пред усилията на САЩ и техните съюзници да неутрализират ударния потенциал на Иран, пише MWM. На записа се виждат генерал-майор Али Абдолахи, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Иран, и бригаден генерал Сейед Маджид Мусави, командващ Аерокосмическите сили на КГИР, които разглеждат обекта и съхраняваното в него въоръжение. Публикуването на тези кадри съвпада с период на засилено напрежение във връзка с Вашингтон и следва изявления на иранската страна, че производството на ракети все по-често се премества в подземни съоръжения – мярка, целяща да защити арсенала и да осигури непрекъснатост на производството по време на война. Видеото показва значителен брой балистични ракети със среден обсег, като независими наблюдатели разпознават сред тях образци от иранските серии "Фатах" (Fattah) и "Хейбар Шекан" (Kheibar Shekan).

Ракетата "Фатах-1"

Ракетата „Фатах-1“ (Fattah-1), представена през 2023 г., е описана от Техеран като хиперзвукова, способна да извършва маневри по време на полет. За първи път тя е използвана в реални бойни условия през юни 2025 г. срещу цели в Израел – в отговор на израелски въздушни удари. На кадрите се забелязват и отделни маневриращи бойни блокове (глави), разположени редом до цели ракети; това свидетелства за усъвършенстваните възможности на иранските ракети да променят траекторията си в заключителния етап на полета. Смята се, че Иран е придобил технологии за маневриращи бойни блокове от Северна Корея още през 90-те години на миналия век. Севернокорейският опит е изиграл ключова роля и при изграждането на подземните укрепления в цялата страна. Една от най-съществените характеристики на обекта е наличието на различни конфигурации на бойните блокове. Анализатори, проучили кадрите, отбелязват, че някои ракети изглежда използват стандартни конични бойни глави, докато други показани компоненти са идентифицирани като маневриращи бойни блокове, характерни за по-новите модели ирански балистични ракети. Подобна маневреност затруднява прехващането, тъй като прави траекторията на бойната глава по-малко предвидима в сравнение с тази на конвенционалните балистични бойни блокове. Ефективността му обаче зависи от наличната енергия на летателния апарат, възможностите за управление, точността на насочване и характеристиките на противоракетата, използвана за прехващане. Комплексът включва също така транспортно-пускови установки и други превозни средства, осигуряващи функционирането на ракетните системи; на тези мобилни установки се разчита в голяма степен, за да се затруднят усилията на противника да открие и унищожи ракетните сили, преди те да са успели да извършат пуск. Иранската подземна ракетна мрежа е изграждана в продължение на няколко десетилетия с цел защита на въоръжението от въздушни удари и запазване на способността за нанасяне на ответни удари в хода на продължителен конфликт. Тези съоръжения, често наричани от иранските официални лица "ракетни градове", могат да включват разположени под земята тунели за съхранение, транспортни маршрути и инфраструктура за осигуряване на пусковете. Дълбочината и конструкцията им ги правят изключително трудни за унищожаване чрез конвенционални въздушни удари – особено когато входовете и вентилационните системи са разпръснати или допълнително укрепени. През май източници от разузнаването на САЩ потвърдиха пред „Ню Йорк Таймс“ (The New York Times), че след три месеца на интензивни бойни действия Иран е запазил около 70 процента от своя ракетен арсенал. Освен това страната е успяла да възстанови оперативния достъп до 30 от общо 33 ракетни обекта в района на Ормузкия проток (което представлява 91 процента), както и до около 90 процента от подземните складове и пускови площадки – факт, който подчертава сериозните трудности, пред които са били изправени американските сили при определянето им като цели.