Личността на цар Самуил съчетава героичното, романтичното и трагичното в българската история. Това каза историкът проф. Христо Матанов.
По думите му героичното се заключава в това, че в продължение на много години, до самия край на 10 век, той успява да брани България от византийците. След това настъпват тежки времена, след битката при Сперхей, в която Самуил е ранен. Следва трагичното", заяви той пред Bulgaria ON AIR.
Според него българинът има особен пиетет към съчетаването между героично и трагично.
"Има и романтичен елемент, например за съдбата му на двете му дъщери. Съчетанието между романтично, героично и романтично е истинската причина за голяма популярност на Самуил", смята историкът.
Много рядко в българската история има съвпадение между писмени извори и артефакти.
"Ръката на Самуил е посечена. Черепът му е посечен. След битката при Сперхей, Самуил и неговият син лежат между убитите и се преструват на умрели. През нощта Гаврил Радомир взема тялото, това, което е останало от баща му, и го пренася в свободните български територии", посочи проф. Матанов.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
