Удари като този в Черно море бъркат директно в джоба на потребителите

Инцидентът с ударените кораби в Черно море бърка директно в джоба на потребителите чрез големия проблем в българската и европейската икономика – инфлацията. Подобно събитие увеличава застрахователните премии и транспортните разходи, а те са съществена част от цените на стоките в магазините.Това коментира Пламен Димитров, управител на международна застрахователна компания у нас, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.

България, Европа и войната в Украйна

Човек, който не се интересува от икономика, трябва да знае, че при подобно събитие сиренето на следващия ден ще бъде по-скъпо, обясни Димитров.

Според него съществуват три варианта за бъдещо развитие. Първият е това да остане единичен удар и в този случай той няма да повлияе на българската икономика. Вторият е нападенията срещу украинските товари да станат редовни, това би направило тази част на Черно море още по-рискова и ще увеличи още повече застраховките и транспортните разходи.

Третият вариант е да започнат нападения срещу всякакви кораби, включително с български и румънски товари. Това би било сигнал към света, че се намираме в предвоенно положение и в този случай застраховките няма да важат, отбеляза гостът .

„България не е остров и морските пътища не са единствените, с които разполага страната ни, но товарите, които преминават през пристанищата във Варна и Бургас, са съществени за функционирането на българската икономика.“

Освен това, ако чуждестранен инвеститор реши да инвестира в България, един от големите проблеми, които ще забележи, е несигурността в основния канал за внос на насипни товари в страната, посочи събеседникът и добави, че това може да е причина да избере друга държава.

А цифрите за българската икономика не са твърде добри – с ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от около 3% България е сред шампионите в Европа, но той идва основно от потреблението, което се увеличава с 6-7% от началото на годината, коментира Димитров.

В същото време индустриалното производство продължава да спада със 7%, като той е още по-голям при производството на метални изделия и машини – около 30%. Това означава, че продължаваме да харчим повече, когато влезем в магазина, а произвеждаме значително по-малко, отбеляза събеседникът и предупреди, че това е предпоставка за сериозни проблеми след няколко години.

Междуфирмената задлъжнялост нараства

Матрицата се променя с тенденцията за повишаване на лихвите от централните банки, както в САЩ, така и в Европа, отбеляза Димитров. Това води и до сериозно покачване на цените на риска за кредитите.

„2026 г. е годината с най-много проблеми в разплащанията между бизнесите, междуфирмената задлъжнялост достига 8-годишен връх.“

В Германия, Австрия, Литва, Латвия, Естония имаше няколко фалита на големи компании, каза събеседникът. В България преди около година сравнително голямата компания „Фарм Сенс“ в Северна България обяви фалит и повлече няколко от най-големите банки, отбеляза той.

Това е създало проблеми в целия земеделски сектор и сега земеделците в България преминават по-трудно през годишните си прегледи в банките.

В земеделския сектор има много отложени плащания, докато се разпродаде новата реколта. Очаква се тя да не е лоша, да влязат свежи пари в сектора и той да успее да се разплати. Но първоначалните падежи са удължени, а играчите приемат по различен начин финансирането, което е и по-скъпо за тях, коментира Димитров.

Затруднено е положението и в транспортния сектор, където много от големите играчи преминават през удължаване на лизинговите си вноски.

Икономика без реформи

От новото правителство се очакваше да направи по-радикални реформи поради изключителния комфорт, с който разполага. Но бюджетът показва, че радикални промени не се предвиждат и това е разочароващо, отбеляза събеседникът.

„Вижда се, че няма да има съществено намаление на разходите за публичния сектор, а тези пари можеха да бъдат пренасочени към стимулиране на износа и реалното производство.“

Според Димитров усилията на правителството трябва да бъдат съсредоточени именно върху спирането на спада на индустриалното производство, което намалява от над четири години. България има прекомерен бюджетен дефицит, но не се вижда какво купува с него – продължаваме да сме с най-високия процент на издръжка на държавата в Европа и липсват реални мерки за подпомагане на бизнеса, изтъкна събеседникът.

България имаше огромния шанс да вземе по-гъвкавите поръчки, които преди отиваха в Далечния изток, а след Covid-19 голяма част от потребителите в Европа са се насочили към по-малки, но по-гъвкави поръчки, включително в леката и в автомобилната промишленост. Но според Димитров този шанс е пропуснат, ако се съди по двуцифрените спадове на преработвателната промишленост и тази година.

Той изрази надежда, че страната ни все пак ще успее да привлече голям автомобилен инвеститор, включително от Китай, който не само да сглобява автомобилите си у нас, но и да открие голямо производство, което да води след себе си верига от доставки и да спомогне за забогатяването на цялата общност от доставчици.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.