Митов: Националната сигурност не трябва да се превръща в истерия

Депутатът от ГЕРБ Даниел Митов коментира последните атака по търговски кораби в Черно море и каза, че националната сигурност не трябва да се превръща в истерия. Бившият министър разкритикува институциите, че бягат от важни въпроси.

Пред БНТ Митов каза още, че според него правителството е подценило ситуацията и е трябвало да поиска консултации със съюзниците в НАТО по член 4 от Северноатлантическия договор.

Национална сигурност

По думите му националната сигурност по своята същност е политически въпрос, по който парламентът и всички останали институции трябва да имат позиция.

"Националната сигурност е политически въпрос. Няма как да не бъде политизиран. И в крайна сметка и парламентът, и всички останали институции са длъжни да бъдат загрижени за националната сигурност и да допринасят за нея. Разбира се, истерии не бива да се подклаждат, но в същия момент не бива да се бяга и от важните въпроси. Как се гарантира националната сигурност, особено в тази ситуация, в която войната е отвъд Черно море, на няколко километра от нас, и се приближава?”, каза още Митов.

Депутатът от ГЕРБ подчерта, че предишното правителство е следвало ясна политика спрямо агресията на Русия срещу Украйна. Митов посочи като основни елементи разпознаването на агресора и жертвата, подкрепата за нападнатата държава, увеличаването на санкциите и готовността за съвместни действия със съюзниците.

На въпрос кой носи отговорност за конкретните атаки с дронове Митов направи разграничение между установяването на извършителя на отделен инцидент и политическата оценка на ситуацията в Черноморския регион. 

Критики към кабинета

Бившият вътрешен министър критикува управляващите за това, че според него не посочват достатъчно ясно ролята на Русия в създалата се обстановка. По думите му не е задължително да бъде намерено пряко доказателство от всеки отделен инцидент, за да бъде направена оценка за отговорността за нестабилността в региона.

"Ясно е, че Руската федерация е започнала агресивна война срещу съседна държава, в случая Украйна. Ако очакват да намерят на дъното на Черно море парче от дрон, на което да пише "сделано в СССР", няма да имат доказателства. А има формули и в дипломацията, и в международните отношения, чрез които можеш да кажеш кой носи отговорност, без да е необходимо да назоваваш конкретния виновник за конкретния инцидент", поясни Митов.

Депутатът разкритикува и премиера Радев за действията, предприети след първите нападения. Той посочи, че по време на изслушването в Народното събрание е получил отговор, че са изпращани писма и са провеждани телефонни разговори, но според него това не е достатъчно. Той припомни и заявките на премиера за защита на българските интереси и за твърда външнополитическа позиция. Според него действията на правителството не отговарят на тези обещания.

Липса на инициатива

Основната критика на Митов е свързана с липсата на инициатива от страна на България за консултации със съюзниците по член 4 от Северноатлантическия договор. Той смята, че страната е трябвало да заяви официално притесненията си за сигурността и да поиска обсъждане на ситуацията в Алианса.

"Какво значи след член 4 следва член 5? България през 2022 година е била инициатор на консултации по член 4. Задействан ли е член 5? Миналата година Полша и Естония поискаха такива консултации. Тогава е имало инциденти на територията на тези държави. При нас, слава на Бога, все още това не е на територията ни. Но трябва ли да се стигне до териториалните ни води, за да разберем, че има проблем с националната сигурност Тук не става просто за право, а за оценка на степента на заплаха за националната ни сигурност. Ако са подценили инцидента, а те това са направили, ние им казахме, че ще го подценят, ако не назоват ясно кой е отговорен за нестабилността в Черноморския регион, ако не назоват агресора”, каза Митов.

Той е на мнение, че когато агресорът усети слабост или колебание, това може да го насърчи да разшири действията си и да навлезе по-дълбоко в пространството за сигурност на съседните държави. Той подчерта, че България е можела да използва и други формати в НАТО, ако е преценила, че не е подходящо да поиска консултации по член 4.

"Дори да са решили да не свикват консултации по член 4, има други формати. Можеха бързо да задействат консултации в Северноатлантическия съвет на ниво постоянни представители. Можеха да поставят въпроса във Военния комитет на НАТО. Можеха да свикат спешно заседание на Съвета НАТО - Украйна. На всички тези формати могат да се поставят нашите притеснения. Може да се поиска по-голям капацитет съвместно със съюзниците ни за наблюдение, за ранно предупреждение и за предно присъствие. Има формати. По този начин показваш на агресора, че си готов да действаш и няма да му позволиш да нахлуе в пространството ти за сигурност”, добави бившият министър.