Тютюневи заплахи

Аз съм пушач. Не чак заклет, но обичам да си паля цигара след ядене или като си пийвам с приятели. Също така съм и сравнително интелигентен човек, здравно грамотен и наясно с факта, че цигарите са вредни и т.н., но в края на краищата съм направила избора за момента да пуша и това е.

Напоследък обаче с интерес си купувам новите кутийки с цигари, които повече приличат на некролог от добружданския край, не само за да употребя съдържимото, но и за да прочета заплахите, отправени срещу мен.

“Пушенето вреди сериозно на Вас и на другите около Вас” е лайтмотивът на всяка кутия цигари, от лицевата страна. С това фронталната заплаха приключва. Отзад обаче започва интересното. Първо научих, че ще умра от бавна и мъчителна смърт. Като че ли пък, ако не пуша, някой ми дава гаранции, че ще си умра спокойно в съня на 101 години или че утре няма да ми падне тухла на главата, докато отивам на работа.

Аз пък ви казвам, че стресът, нервите и принудата да общувам с простаци в градския транспорт, например, ме убива бавно и мъчително и то всеки ден. По същата логика бих искала и на автобусите да има стикери с такива надписи, най-малкото защото всеки ден пътувам с около сто души на главата, много от които ми кашлят във врата, подсмърчат и ме тъпчат.

Със следващата кутийка цигари ми се разяснява, че ще ми се състари кожата. Всичката Мара втасала, та кожата ми е най-големият проблем в живота. Не казвам, че не си я обичам и гледам, но тя се състарява и от изключително мръсния въздух в София, който трябва да дишам непрекъснато. По информация на онколози, половинчасов престой на “Орлов мост” е равносилен на седем изпушени цигари, а положението сто процента е същото и на други кръстовища в столицата.

Заплаха номер три гласи, че няма да имам деца. Аз деца все още не знам дали ще имам, но има доста други причини преди тютюна, които биха могли да ме възпрат – например, невъзможността да им осигуря нормален живот или да си купя собствено жилище, в което да си гледам децата и ако искам – да пуша, да правя ядрени опити или да отглеждам тайпани.

Четвъртата заплаха обаче тотално ме срина – тютюнът ще ми увреди спермата. Ами сега? Срещу това нямам аргументи, хващат ме неподготвена. Ами, нека се уврежда, то така или иначе се е видяло, че ще умирам бавно и мъчително, със състарена кожа и бездетна, така че спермата ми е последна грижа. Затова отивам да си купя една кутия цигари, че то не остана.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.