Пир по време на чума*

Хладнокръвието им беше толкова силно, че може би трябва да се върнат обратно в опустошения регион и да покажат на пострадалите що е непукизъм и как трябва да се справят с проблема, който по някаква случайност, предизвика такъв международен отклик, че от две седмици се говори само за него.

Един от излизащите от терминала сънародник весело заяви пред камерите, че няма нужда да се правят трагедии. Разбира се, смъртта на 150 000 души и опасенията, че броят им може да се удвои, не е никаква трагедия. Това, че хиляди европейци си загубиха живота, докато бяха на почивка там, също е без значение. Е, имало малко разрушения и един от туристите ни видял два трупа, увити в брезент и сложени в пикап, но като се изключат тези леки неудобства и факта, че ги местили в два-три хотела, нещата били супер. Толкова супер, че същият непукист, който заяви, че не трябва да “правим трагедии”, допълни троснато - “кво, требва нещо да помагаме ли?”.

Не, байо, нищо не трябва да помагаш, никой не иска това непосилно действие от теб, пък и твоята помощ няма да се усети, при положение, че светът събра 4 милиарда долара, за да помогне на хората да преживеят тази “не трагедия”. Единственото, което можеше да скалъпиш, са няколко думи, които да звучат що-годе съчувствено. Никой не очаква от теб да изразиш искрени емоции или някакво дълбоко състрадание, но дори лицемерното съчувствие щеше да изглежда по-добре от отблъскващата наглост и незаинтересованост, с която говорихте за ситуацията в Тайланд. След това, което казахте при пристигането си, всички нормални българи със сигурност изпитват дълбок срам от факта, че споделяме една и съща националност.

Искрено се надявам някоя чужда медиа да не прояви съобразителността да предаде по цял свят думите ви - не защото съм се загрижила за последващия срив на имиджа ви, а защото ме е срам, че светът ще ни отъждествява с вас.

Извинете българските журналисти, че “ви развалиха почивката”, както се изразихте – единствената причина, поради която те си направиха труда да ви посрещнат на летището е, за да се уверят, че сте живи и здрави. После цяла България видя, че се срамуват заради вас – за това, което надрънкахте пред камерите и микрофоните им.

А това, че в продължение на 10 дни в България се говореше за вас и се обсъждаше дали сте пострадали или не, очевидно е прекалено сложно, за да бъде възприето нормално от хора, за които смъртта на 50 000 деца не е трагедия.

*Изразът бе използван от завръщащ се от Тайланд български турист, описвайки как са изкарали почивката си в разрушения от цунами регион