Алъш вериш по софийски

Чевръсти търговки пресрещат пешеходците на ъгъла на “Раковски” и “Графа” и напористо тикат под носа им турски комбинезони и чаршафи, които съдържат толкова мръсотия от праха и колите наоколо, че Агенцията за ядрено регулиране би ги изкупила всичките наведнъж. Запътилите се към Софийския университет “Св. Климент Охридски” пък трябва да преминат през препятствия от разнороден характер, като пуловери, отново насипни сутиени и тук-таме кашони с гащи.

Освен че гледката на разпърцани потници е крайно неприятна за нормално естетично човешко око, то трябва и непрекъснато да е нащрек да не се спъне в някой куп чаршафи, стоварени на тротоара. Някак не е за вярване, че в самия център на София терлиците са толкова оборотна стока, че заемат половината тротоар. Освен това, в тяхно съседство се продават и гъбички за миене на чинии, а на капака на някоя трошка са метнати два-три килима, чийто комбинативен продавач предлага и така необходимите чадъри.

Спирката на х-л “Плиска”, в посока центъра, прилича на гардероба на някой театър. За да се добереш до подлеза, трябва да преминеш през стотици закачалки с якета, сергии с шалове, пижами, калцуни и семки, а клекнали баби продават корени и цвекло.

Гледката е такава и на много други столични улици, но особено на централните този пейзаж е доста потискащ дори и за хладнокръвния български взор. А какво впечатление оставя у нещастния чужденец, дръзнал да се разходи из София, можем само да гадаем. И успоредно с това да се надяваме, че някой хубав ден, на някой човек ще му хрумне гениалната идея да събере всички тези търговци под един покрив, където закъсалият клиент ще може в упоение да си напазарува вълнени калцуни, покривки, прашки и хрян, а тротоарите отново ще станат проходими.