Денят на стафидите - фолклор с елементи на научна фантастика

Коледа пристига – по-далекогледите вече я видяха да се задава по булевард Васил Левски, бивш Толбухин. По тази причина бързичко трябва да си припомним някои традиционни елементи от празнуването, което обикновено прелива директно в Нова година, Свети Силвестър, Йордановден, Ивановден, а някои по-разточителни хора го отпраскват до Петровден.

Ако по празниците ще си седите вкъщи, значи най-вероятно няма да правите нищо друго освен да готвите и да плюскате. Или само да плюскате, ако някой нещастен роднина се е заел със задачата да свие и свари три бидона сарми, да омеси пет питки и да ги натъпче с наличната домашна нумизматика.

Неутолимият глад сигурно има нещо общо с праисторическите времена, когато не е имало хипермаркети и квартални бакалии, а храната е търчала по полята, във вид на саблезъби тигри вместо съвременните компактни разфасовки балкански кашкавал. Не че сега балканският кашкавал търчи по каквито и да било поля, но схванахте метафората. 

Коледната вакханалия обикновено започва на 24-ти вечерта, с домашна греяна ракия. На масата, по религиозна традиция, трябва да има тринайсет ястия, но българската традиция налага в къщата да има 13 маси с по 13 ястия, плюс една тенджера ошав, да не е без хич и да не би някой да остане гладен.

Като се приключи с първоначалното смазване на канализацията с ракия, се преминава към основната част, а именно:

Питка /или няколко такива, в зависимост от екипажа/. Питката бива два вида – абсолютен провал или абсолютен успех. Среден вариант няма.

Ако е първото – най-вероятно няма да я ядете, а само ще ровчите хищно като орел рибар в размножителен период, а около вас ще хвърчат трохи, докато се опитвате да се докопате до имáнето вътре.

След като издирвателно-процесуалните действия приключат и съкровището е успешно изкопано и арестувано, на масата остават наръфани късове от нещо, наподобяващо сдъвкана и след това изплюта тунквана вафла.

Ако пък питката е абсолютен успех, най-вероятно ще си натъпчете лакомо цялото парче в устата, което силно минимизира шанса да намерите монетата по нормалния начин. Ненормалния няма да го описвам.

Цялата истерия в един момент заприличва на кулинарен вариант на „Сделка или не“, а щастливецът, уцелил нумизматиката, бива гледан завистливо и тупан мощно по гърба в продължение на половин час в знак на признание. От време на време има и аплодисменти.

Следват сарми: огромни парцали кисело зеле, в които се увива ориз, стафиди и разни други неща. Сармите, всички знаем, са постни. Както и всичко останало върху 13-те маси.

Затова за хората, които всеки ден си инжектират венозно пържоли, Бъдни вечер се превръща в гигантско изпитание, а взорът често-често бива отправян към хладилника, където се съхранява свинята за следващия ден.

Коледната статистика показва, че българинът/българката може да натъпче в устата си наведнъж две сарми и половина, по-рядко – три, и то само ако му/й липсват мъдреците и някой и друг кътник. Това съвсем леко и небрежно ядене се комбинира с двайсет и седем вида туршии, две-три купи чесън с орехи, боб, баница, баклави и, разбира се, лигавата ужасия, наречена ошав.

Съществуват и семейства, които не държат много на традицията, и при тях не е изключено на масата по някое време да долети луканка, пача и филе „Елена“, тъй като само на сарми и чесън не се живее.

Неусетно празнуването на Бъдни вечер продължава и на Коледа, 25 декември, а тя пък прелива към 26-ти, докато в тенджерата не остане кьорава сарма, а прасето се превърне в костен прах, след което животът постепенно се нормализира и закуската отново става овесени ядчици с млекце.

Ако пък ще изкарате Коледа в пътуване напред-назад и назад-напред, и имате един или повече домашни любимци, сега е моментът да научите какви са правилата за транспортирането на менажерията в системата на БДЖ.

По-добре ще е да се запознаете с нормативната уредба за превоз на кокошки, отколкото да ви се скапят празниците, затова четете внимателно.

Всеки пътник, който иска да се возка с влакче, има право да транспортира със себе си едно котенце, едно кученце или три заека. Зайците, естествено, може и да са по-малко – няма да ви спрат на перона за неизпълнение на заешки норматив.

Но е важно да не са повече, тъй като в такъв случай изходът често е летален. За заека.

Евентуално бихте могли да пуснете излишния дългоух скокливец на свобода на Централна гара или пък да се пробвате да го вкарате нелегално във вагона, и ако контрольорът се усъмни, го изхвърляте през прозореца – той ще се оправи в полята. Заекът, имам предвид, контрольора не го пипайте.

Бихте могли също да пробвате да увиете животното около врата си и да го представите за яка, но така рискувате на си навлечете гнева на някоя членка на Фронта за освобождение на чинчилите, бобрите и зайците, превръщани в кожуси, а те със сигурност са по-страшни от контрольорите.

Отсега обаче искам строго да ви предупредя, че всякакви опити да минете тънко и да се опитате да представите съпругата си като домашен любимец, не хващат дикиш.

Изрази от сорта на „Носорогът е с мене“ или „На свинята й става лошо в кола“ няма да размекнат ни една контрольорска душа, затова по-добре купете на жената билет за редовен пътник.

Аналогичен е случаят и с представянето на съпруга за домашно животно, даже там е по-трудно, по разбираеми причини. Той със сигурност няма да мине за зайче, нито дори за три зайчета накуп. За хамстер пък изобщо. В краен случай пробвайте номера с яката около врата и поддържайте тезата, че тая година яките от хипертрихозен вол са супер актуални.

Сред останалите неща, които трябва да припомним, е че Коледата ще си е Коледа дори и да не успеете да взривите целия арсенал на военен завод „Хан Аспарух“. Казано по друг начин – не е необходимо да превръщате балкона си в Ивицата Газа и да хвърляте бомбички по главите на разни нещастници.

Също така – пийте качествен алкохол, без това да накара кръвоносната ви система спешно да еволюира в казан. Разбира се, съвсем нормално е да му отпуснете края и да припаднете под елхата, но поне гледайте да е тази у вас, а не пред Ректората – там е кално.

Останалото си го знаете. Ако много ви влече – по някоя от телевизиите ще имате възможност да си припомните как Маколи Кълкин кибичи сам вкъщи вече четвърт век.

Ако не - празнувайте, мързелувайте и почивайте. А към 27-ми, за разнообразие, може да се надигнете и да идете на работа. Току виж ви харесало. Все пак е Коледа – казват, че ставали чудеса.

Още от мен