Умря!

и аз напълно те разбирам. Човек наистина се привързва към колата си, все едно е член на семейството. Аз си купих скоро една количка, която даже още не бях кръстила. Просто като я видях и очите ми останаха в нея. Изпъкваше сред всички други. Все едно беше озарена. Но след една неприятна среща на пътя, количката е вече съвсем и напълно смачкана. В момента се намира при майстора и искрено се надявам да я видя скоро - бляскава каквато я знам... отговор Сигнализирай

До болка те разбирам! Кулминацията дойде когато съвсем случайно видях следващия пижо.. 3 дена не бях на себе си и накрая той стана мой придружител в радост и болка... отговор Сигнализирай

браво, жестоко, продължавай така, че останахте малко пишещите дето го могат. отговор Сигнализирай

spoko shte go oprawjat drebosaka i pak shte farchi po ulichite... stiskame palchi ;) отговор Сигнализирай

Много лош момент. Моето возило вече 2 пъти го връщат от Вечните ловни полета (или може би Вечните състезателни писти) на цената на ново такова (не ново от магазина, а същото, но току-що внесено от незнайно къде). Ама нали си е моето и си го харесвам .... Да но за съжаление пак предаде Богу дух и тоя път майстора ясно и категорично обяви час на смъртта - въобще не се и помъчи да го върне към живот (демек да го отремонтира). Било му дошло времето вече - годините му в повече, сменените части повече от оригиналните (а то въобще дали му останаха такива ?!) ... и най-лошото - проказата сред МПС-тата: Ръждата. По-нататък няма да коментирам освен, че карах Опел Кадет ... за съжаление в минало време. Та вече 2 месеца седи пред блока и чака да намеря време да го погреба. Гадно е ... за 3 год. навъртяхме около 160 000 км. и то без проблеми. Та ти съчуствам, защото знам каква е усещането. Моите съболезнования. отговор Сигнализирай