Еколог: Замърсяването на Черно море заради войната достига и България

Войната в Украйна създава сериозна екологична заплаха извън пределите на страната. Отломки от свалени ракети и дронове се натрупват на морското дъно край Одеса, а повредени и потънали кораби крият риск от петролни разливи. Мощните течения в Черно море могат да пренесат опасните вещества на стотици километри, включително до българското крайбрежие, предупреждава украинският еколог Владислав Балински.

В интервю УНИАН специалистът, който от 30 години изследва морските екосистеми, разказва как военните действия постепенно превръщат части от морското дъно в сметище за ракети, дронове и технически отпадъци. По думите му последиците от атаките срещу търговски кораби могат да засегнат не само Украйна, но и Румъния, Турция и България, пише Bulgaria ON AIR.

Екологична опасност за черноморските държави

Балински предупреждава, че екологичните последици от атаките срещу кораби край Одеса могат да засегнат и останалите черноморски държави.

"Вече знаем, че замърсителите, по-специално нефтопродуктите, могат да се окажат далеч от мястото на аварията или поразяването на кораба. Защото в Черно море има мощно циклонално течение, което ще ги отнесе към Румъния и България. Нека отново си припомним двата танкера "Волгонефт": за три месеца след катастрофата замърсяването достигна Одеска област – Националния природен парк "Тузловски лимани". Това са 600 километра от мястото на аварията! Следователно Румъния, Турция и България със сигурност ще усетят последиците от поразяването на корабите край Одеса", предупреди хидрологът.

"Ако пък разпадащ се кораб "призрак" бъде изхвърлен на брега, всичко наоколо ще започне да смърди. В зависимост от характера на изтичането на замърсители може да се очаква и масова гибел на птици. Като цяло е трудно дори да се прогнозира какво ще се случи по-нататък", допълни той.

Балински посочва случая с товарния кораб EMIL, атакуван на 5 август край Одеса. След пожар и повреда на техническите системи екипажът е евакуиран, а плавателният съд остава без управление. Под въздействието на ветровете и теченията корабът започва да дрейфува към Румъния и България. В началото на октомври българските военни го откриват източно от нос Шабла.

Според еколога подобни неуправляеми кораби представляват опасност за корабоплаването, тъй като могат да се сблъскат с други плавателни съдове, да заседнат или да потънат. При разрушаване на корпуса във водата могат да попаднат гориво, масла и други опасни вещества.

Морското дъно край Одеса се превръща в сметище

При подводните си наблюдения Балински открива множество останки от руски ракети и дронове, свалени от украинската противовъздушна отбрана.

По плажовете и около вълноломите се натрупват части от корпуси, композитни материали и фрагменти от безпилотни апарати. По-тежките компоненти – двигатели, метални части, електронни платки и акумулатори – потъват на морското дъно.

С течение на времето материалите се разрушават, металите корозират, а замърсяващите вещества попадат в морската среда.

Екологът разказва, че подводните отломки образуват своеобразно сметище, което се разраства с години. Гледката според него е ужасяваща.

Ефектът на замърсяването върху биосистемите в морето

Най-сериозното му притеснение е системното натрупване на технически отпадъци, чието въздействие върху рибите, безгръбначните организми и морските утайки все още не е напълно изследвано.

Друг пример е сухотоварният кораб Golden Leo, атакуван край Одеса през юли. На 26 юли плавателният съд потъва в Одеския залив на дълбочина около 22–24 метра.

Според Балински наличните сателитни изображения не показват признаци на мащабен петролен разлив на морската повърхност. Това обаче не означава, че опасността е отминала. Екологът не разполага с информация дали горивните резервоари са изпразнени и обезопасени. Ако това не е направено, силните есенни и зимни бури могат да повредят допълнително корпуса и да предизвикат изтичане на гориво и масла.

Допълнителен риск представлява товарът от царевица. При разлагането на големи количества органична материя микроорганизмите изразходват разтворения във водата кислород. Това може да доведе до локален недостиг на кислород и загиване на организми по морското дъно.

Балински предупреждава, че подводните взривове могат да увредят слуха и способността за ориентация на морските бозайници, съобщава .

Делфините разчитат на ехолокацията, за да се придвижват, да откриват храна и да общуват. Силните звукови вълни могат да нарушат тези способности и да доведат до гибелта им.

Екологът участва в научното изследване на причините за масовата смъртност сред морските бозайници, разследвана от украинските природозащитни органи от 2022 г.

При наблюденията си в Одеския залив той установява и значително намаляване на мидените колонии, както и по-редки срещи с морски кончета на места, където преди са били обичайни. Балински уточнява, че не всички промени в морската екосистема могат да бъдат обяснени единствено с военните действия. Войната обаче добавя нови източници на опасни вещества и засилва натиска върху морските организми.