Тук ще се танцува, или как станах клубна танцьорка

Всичко започна през май, 2004-та. Приключват последните седмици в училище.

Излизам с приятели. И решаваме да ходим в Ескейп. Тогава ретро партитата едва набираха скорост, моите нощни приключения – също (преди това бяха бесни, но по-скоро по купони или хард-клубове).

Отиваме в Ескейп, намираме си място и тогава я виждам. Илияна. Съвършена. Неистинска. Луда.

Но, човече, не беше влюбване. Беше обожествяване. Killer/Papa was a Roling stone е отварянето на ретро-вечерта и в тъмното, на сцената на танцьорките, с 2 фенера излезе Илияна. И изтанцува музиката така, както винаги съм си мислела, че трябва да бъде изтанцувана.

Аз съм танцувала последователно 7 години фламенко, след това – джаз балет, R'n'B, пантомима, занимавала съм се с танцов театър, със салса и стандарни танци и малко класика.

Тоест, трудно някой може да ме впечатли. И тогава, човече, ей така – между глътка водка и глътка кола, се появява тя. С два фенера, като миньор. И разбива тъмнината в главата ми на парчета.

По-късно разбрах, че е виолончелистка. Сигурно оттам е перфектното усещане за музика. Освен това е в балета на Руши. И в клипа на “Ти” на Нина Николина. Но какво от това?

Като в онази вечер аз разбрах какво значи да танцуваш музиката.

Прибрах се вкъщи с толкова разбеснял се серотонин, че събудих баща си (бивш военен и настоящ полицай) и му казах с най-убедената физиономия: “Тате, аз ще стана танцьорка в клуб”.

Сега си представете реакцията - дъщеря на полковник иска да стане танцьорка. Не стига, че играе в театър и се готви за кандидатстудентски изпити, ами и иска да се кълчи по дискотеките нощем, хаха.

Обаче тази мисъл не ми излизаше от главата, човече. Повече никога не отидох да гледам Илияна. В тялото ми всички стъпки и всички песни минаваха като през проводник, катализирани от голямото вдъхновение на перфектния freestyle. Аз бях дотук. Никакви уроци повече.

Започнах да търся своя език, да се уча да изразявам музиката, да се уча да танцувам емоции, текст, после само отделни инструменти от дадена песен. Не беше трудно – защото в свободната импровизация можеш да смесиш фламенко с джаз, после да направиш два пируета и да плъзнеш задник по секси начин - като негър от клип на Снууп...

В залата вече не ми се танцуваха комбинации и хореографии. Исках да съм в полутъмното задимено пространство на дискотеката и да се оглеждам във всички погледи, полуоблечена да забравя моралния закон на Кант и се отдам на небето над себе си, да загърбя тоновете знания, да надрасна духовното и интелектуалното и да се отдам на пълното физическо изживяване, което само с едно точно движение превръщаш в изкуство.

Нарязах си половината дрехи. Дънките станаха къси поли, блузите - полу-сутиени, полу-потници. Майка ми скри ножицата. И една нощ – 20 дена преди изпита по литература, започнах да танцувам в Енигма.

Първа вечер. Отидох само с един приятел, който хабер си няма от танцуване. Гледах с обожание всички танцьорки. После се качих. Качих се, човече, и изведнъж усетих какво е да те гледат всички. Преди това бях излизала на сцена над 500 пъти, но това усещане беше уникално и неописуемо.

Лепкави погледи, желание, пронизва те, минава през теб, после започваш леко да се движиш, после следва силна част в музиката, DJ-ят свири на твоето тяло, контролира го, и ти избухваш и просто забравяш къде си.

Заради изпитите трябваше да прекъсна кратко време след това. След като минаха всички 10 изпита онова лято (2 литература, 2 устни и 2 писмени журналистика и няколко кръга в НАТФИЗ), исках пак.

Не се върнах в Енигма. Отидох на кастинг в Jeam Beam и Double Vision. Започнах и на двете места пробно. След това станах част от големия екип на един прекрасен балет, поради което бях преместена в Марсилия, отново в Студентски град.

Там беше моят дом за 3 години, 4 вечери в седмицата. Постепенно станах хореограф на балета, през него минаха над 30 момичета, всяка от която бях гледала на кастинг и след това - как постепенно започва да усеща музиката все по-силно и да става все по-добра.

За себе си открих единственото изкуство (засега), в което мога да докосна онова, голямото, онова горе, чрез което се усмихваме на Вселената и ставаме част от нея.

Ставах инструмент на всички DJ-и.

Станах приятел с тялото си, и то започна, като перфектния любовник, да ме изненадва непрекъснато и да прави движения, които с мислене никога нямаше да достигна.

Пуснах музиката да ме води и си сътворих собствен език, собствена изразна система, собствен стил.

Повярвах в принципа на древните гърци, че вътрешната красота може и трябва да е и външна, трябва да има баланс между пълното духовно и интелектуално удовлетворение и истинското физическо удоволствие.

Танцът е вътре в мен.

Не танцувам от няколко месеца. Но тези три години са гаранция, че едва ли някога ще ме напусне онова вдъхновение, което ми носят 3-те часа потене сред цигарен дим, хора, които се забавляват и силна музика.

На сърцето ми е изписана фразата от моята собствена революция “Тук ще се танцува”!

Още от мен