Пуцането като национална особеност

Пуцането по Нова година от известно време се е превърнало в мощна традиция, подобна на яденето по коледните празници. Младо, старо, куцо и сакато започва яростно да показва емоциите си от настъпването на “да ви е честита новата...” доста преди 31 декември, докарвайки по-пацифистично настроените си съседи до нервни кризи.

Всеки от нас е регистрирал пукотевиците от взривени в 10 часа сутринта пиратки от разбеснели се тийнейджъри, които няма какво друго да правят през коледната си ваканция, освен да обогатят въздуха с прекрасната миризма на кордит и да хвърлят две-три пиратки по скучните същества, които имат нещастието да минават по улицата. Затова да излезеш на пазар в квартала, в седмицата между Коледа и Нова година, се превръща в бойна задача, достойна за войниците ни в Ирак.

В най-тежките часове от деня, когато заради пуцането наоколо не чувах рева на самолетите, преминаващи над отсрещния блок, обмислях варианта да използвам мазето като бомбоубежище и да прекарам там новогодишните празници, а на 3 януари да изляза и да преброя жертвите.

Същата вечер по новините слушаме изтощен хирург от Пирогов, който с недоумение в погледа си задава риторичния въпрос как десетгодишни деца са се сдобили с пиратките, които впоследствие са им откъснали пръстите. Иска ми се да вярвам, че наистина не са отишли самички в магазина и безпрепятствено са си закупили един кашон пиратки, но никой не ме пита какво искам. Защото е твърде възможно да са направили точно това.

Разбира се, едни откъснати пръсти не са способни да помрачат празничния дух на българите - те още по-надъхано се снабдяват с боен арсенал като за Априлското въстание и го взривяват наведнъж в 12 през нощта. В сравнение с военните действия по отсрещните блокове, немощното съскане на бенгалския ни огън засрамено и незабелязано потъва сред пиратки и фойерверки, а аз и приятелите лазим по балкона, за да не ни уцелят три пиратки, две ракети и 17 фойерверка и на следващата вечер изтощеният хирург да се появи отново “на телевизора”, както казва баба ми.

Успешно добрали се до хола, здраво залостваме врати и прозорци и силно се надяваме сутринта колите ни да са цели, а не изгорели от неправилно центрирана ракетка. Към 1 часа пуцането утихва и тъпанчетата възвръщат нормалната звукова пропускливост. Във въздуха мирише на стрелбище. Войнствените комшии сигурно са положили морни тела след канонадата и сега се отдават на заслужена почивка. Ние също.

Айде, да ви е честита новата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.