“Тема” за лъжата и нахалството

Все пак има сериозни издания, сериозни медии. Или поне така си мислех. Нормално е, мисля си, че ако публикуваш материал, който не е твой, да цитираш източника, от който си го взел. Наясно съм, че не всички издания го правят. Но именно затова трябва да се реагира, за да се регулират нещата в медийното пространство, без да се правят драми.

Учудването ми беше доста огромно, когато забелязах статия, написана от колежка в моята медия, която лично съм редактирал, преписана буквално в уважаваното до този момент от мен списание “Тема”. Изобщо никой не си беше направил труда да цитира медията, от която статията е взета (да не казвам открадната), както и снимката.

Въпросният материал в Tialoto.bg се казва “96-годишна манекенка стана рекламно лице на Dove” и читателите на сайта са го прочели още на 4.01.2005.

Единствената редaкция на новината в “Тема” бе в заглавието.

Втренчено се забих в броя на списанието, в който статията е публикувана – брой 1(169) 7-13 януари. Недоразумение или редакторска грешка си казах – е, случват се такива неща. Пуснах стандартния мейл с питане как и защо се получило това недоглеждане. Отговор обаче не получих. Реших да се обадя и да потърся Валери Запрянов или някой от зам.-редакторите. Попаднах на секретарка, която ми отговори, че не можела да ме свърже с никого, защото не било удобно. Все едно искам среща с Милко Балев в ерата на късния социализъм.

Реших да изчакам да ме потърсят – все пак сметнах, че ще го направят, нали са колеги. Реакция не закъсня. По мобилния телефон ми звънна ядосана госпожица, която се представи като Петя Бахарова. Тонът, който Петя държеше, би възмутил и немощната баба, станала повод за безумния и безмислен скандал.

Петя ми заяви, че статията за бабата я имало навсякъде, според намерените от Google резултати в интернет, и тя я била взела оттам. Да бе, да. Единствената статия на български в Google е тази от Tialoto.bg, Петя. Преведена и дообработена с информация от сайта на Dove. Преводът е от швейцарски сайт.

Честно казано – ега си нахaлството, но това не беше всичко. Снимката към материала не е на въпросната баба. Редакторското решение бе да се сложи снимка на възрастна, чаровна жена. Въпросната Петя обаче ми каза, че това е именно въпросната баба, която я имало навсякъде. Ега си нахалството втори дубъл. Никога не съм виждал по-нагла и нахална реакция, и то от колега.

Попитах пет пъти Петя дали е сигурна в това, което казва. Сигурна била, заяви Петя, сипейки водопад от крясъци. Е, не си сигурна, како. Защото снимката е от сайт за снимки, за който е необходим абонамент и изобщо не е на бабата от Dove. Ама хич.

Най-накрая Петя заяви, че щяла да ни цитира и едва сега научила името на сайта, който досега не била и чувала. Да бе, не била чувала.

Цялата тирада и разход за 10-минутен разговор по мобилния можеше да бъде спестен, ако беше казала “Съжалявам, получило се е недоглеждане, ще ви цитираме и поднасям своите и тези на редакцията извинения”. Ама явно, Петя, не си дорасла. Явно и цялото списание не е.