България - страна на брезички или на плодни дървета?

Представете си руската лесотундра. Ниски брезички сред огромните ливади. Това е идеята на българските политици и за България.

Всички партии се надпреварват да садят дръвчета. Но не плодни, а брезички и борчета, защото е евтино. Ако имаш връзки в горското стопанство, дори ги дават без пари.

Трудното, уважаеми политици, е с черешите, ябълките, прасковите, сливите, крушите!

Един корен струва по 6 лв. на дребно и пенсионерите дават част от мизерните си пенсии, за да сложат качествен сорт в градината на дедите си.

“Българските деца канели техните чуждестранни връстници да помогнат в изграждането на гора с 1 млн. дръвчета.” Не благодаря – това ще са 1 млн. борчета. Всяка година българските лесовъди посаждат толкова дървета.

А през миналия век са били залесени 45 млн. декара или 40% от територията на страната, като голяма част от новите гори са на мястото на току-що изсечени. Залесени са следните райони - Източни Родопи, Средна гора, Плана и др. Тоест, борчета има предостатъчно.

Да видим как е в чужбина.

Куба – една от най-бедните страни в света (защото е и под ембарго), предоставя на гражданите си уникални условия за изхранване. Повечето дървета дават по 3-4 реколти годишно и от глад не можеш да умреш. Фидел Кастро е дал на всеки по едно парче земя, което обаче може да го изхранва.

Австралия – страна, бедна на гори. Тук връзката е друга. Навсякъде има паркове с беседки. Към всяка беседка има обществено барбекю, винаги заредено с дърва. Нужно е само да отидеш, да опънеш одялото, да сложиш пържолите и пикникът сред природата е готов.

България е на път да се превърне от страната на прасковите, кайсиите и ябълките в страна на брезичките и борчетата.

Българинът никога не е посаждал в браздата между две ниви бреза или топола. За да отдели своето от чуждото, е садил джанки, киселици, диви круши – тоест, каквото е имало едно време. За да може и той и съседът да оберат по нещо.

И вместо България да се превърне в овощна градина, за да могат децата и туристите да “хапват на корем”, ние садим неща, които не стават за ядене.

В Борисовата градина например съм видял следното: 2 черници, една череша, 10-15 джанки.

Днес купих още едно дръвче – праскова за 6 лв. от ботаническата градина до пл. "Александър Невски". Вече имаме над 30 плодни дървета, като осем от тях живеят на улицата и всеки може да си откъсне, за нас са достатъчни и горните клони.

Миналата седмица засадих черница, искам още една. Къпините ми, посадени миналата година, не са измръзнали, въпреки суровата зима на 950 м. надморска височина:)

Ако всяко българско дете даде по 0,5 лв., ще се съберат 0,5 млн. лв. С тези пари ще се купят на едро 100 000 плодни дръвчета и ще се засадят по квартали, улици и дворове на училища и детски градини.

Пустинният пейзаж на Младост, Дружба, Люлин, Петлешев, Кайсиева градина, Меден Рудник и др. ще бъде преобразен.

А децата вероятно ще пазят дръвчетата, защото са техни. Има и втори вариант. Държавата да отпусне тези 500 000 лв. В крайна сметка парите ще отидат в сортоизпитвателните станции.