Европа ли...?

Всички чакаме с нетърпение да влезем в Европа. Не че самият израз на мен лично ми допада, тъй като, както на всички ни е известно - ние сме си в Европа. Правилният израз е по-скоро, че чакаме да ни приемат в Европейския съюз, както и да е....

Да, всички чакаме сякаш от само себе си всичко ще си дойде на мястото.
Макар че аз лично дълбоко се съмнявам и знаете ли защо? Защото едва ли някои хора могат да разберат какво е нормално поведение и манталитет...Дълбоко се съмявам, че там където се надяваме да ни приемат с широко отворени обятия има шофьори на маршрутки(нямам нищо против професията, защото срамна работа няма, стига да е честна), които карат с бясна скорост, навлизат в насрещното движение, карат се с приятелката си по мобилния телефон, така че да могат всичките сто човека, наблъскани в маршрутката( да отбележа само, че регламентираният брой на правостоящите е 9 човека), да чуят как на него му било писнало тя да му звъни през 5 минути за някакви абсурдни неща. Следващия път току-виж се сетил да си изключи звука...Същият този бъдещ европеец, точно след като направи нарушение на едно кръстовище, пусна и репликата “къде си тръгнал бе, пернишки парцал”...

Май няма смисъл от коментари, всеки можете сам да си ги направи, защото на някои може да им се стори нормално, знам ли...Само че според мен не е нормално като вляза в клона на Български пощи, да слушам как на едната от служителките й се ядяли кебапчета, а можело и пържолка, така като се замислела...

Не искам да създавам погрешни впечатления, аз обичам България и смятам, че самият факт, че стоя още тук, го доказва. Обаче именно защото я обичам, такива неща и подобен начин на поведение ме кара да изтръпвам и ме изваждат от дълбокото вцепение и апатия, в което понякога изпадам.

И снощи докато със сетни сили се докопвах до вратата на маршрутката, за да мога да сляза, се сетих какво ни разказа един мой преподавател от университета. Как всичко зависело от мнението на хората за правилата и как в едно нищо и никакво си градче в Германия, през нощта шофьорите спирали на червено, а българина като го попиташ какво му е мнението по този въпрос, той отговарял: Е, какъв е смисълът?

Деница Георгиева