Снежна приказка

Мислех си, че тази зима няма да вали сняг и ще трябва да се катеря по планини и чукари за да видя бяло. Сняг, де. Отчаяно се блещех по прогнозите и с яд отбелязвах как половин Европа и САЩ са затрупани с виелици, само тук не. Даже и в Калифорния паднал сняг. Притрябвал им пък на тези холивудски лигльовци, командвани от австрийски фелдфебел. На всичкото отгоре познати от Финландия ми приказват непрекъснато как вали снежец и в центъра на Хелзинки се гонят дебели бели зайчета и тлъсти катерици. Идилично. В София освен подивели улични помияри и истерично разпилени боклуци нямаше нищо зимно.

Малко след Нова година синоптиците предвидиха яростни виелици. Трябваше да се заринем в сняг, да има преспи от по пет метра, блоковете да не се виждат и София да стане снимачна площадка на “След утрешния ден 2”. Да ама не. Не стана. Студеният фрон ни бил отминал на косъм и заринал Турция. Ашколсун.

В чакане на пореден циклон, антициклон и снежен ураган гледам разни филми, в които се сипе сняг на парцали, а колежка ми прати програмка, която ми затрупва браузъра с виртуален снежец. Още не съм си хвърлил коледната елха, искам да падне сняг и да почувствам една такава празнична атмосфера. Малко със закъснение, ама искам. Майка ми ме заплаши, че ако не изхвърля вече мумифициралия се елак, ще ме прати на Северния полюс. Но аз съм упорит. Може на Северния полюс да основа полярна станция и министър Паси да ми дойде на гости и ще стана супер известен. Полярен BigBrother.

Най-накрая през студения януарски ден започнаха да прехвърчат снежинки. Почна и да трупа. Яко. После пък се стопи. Не е яко. После пак заваля. В петък. В събота вече беше прекрасно. Точно като приказка.

Събота си е време за купони. Купони под снега. Приказката продължава. Влизам да се къпя. Първи шок. Няма вода. Дали да не взема една кофа сняг, да го стопя за да се позамия. Не става. От монополиста казаха, че имало авария. Ще си ходя мръсен, няма да си развалям приказката заради една вода, я. Мисля си, че единствен се радвам на снега. На всеки му е студено, пътищата били заринати, пак кметът е виновен, че не е почистено, пак не била готова общината. Всяка година едно и също. Аз пък не видях никой да почисти пред дома си. В репортажите от Щатите даваха как хората в Ню Йорк си чистят сами пред къщите. Тук винаги трябва някой да те ръчне, да се оргазнизират два три ленински съботника и уборка, за да си мръдне някой пръста. Както и да е.

Решили сме с една приятелка да пийнем и после да ходим на диско. Мръсен и затрупан със сняг купувам червено вино и се заклащам към спирката, стараейки се шишетата да не подрънкват, като на някой пияница. Снегът се сипе и блести под уличните лампи. Като малки звездички. Звездичките обаче така ми влизат в очите, че не виждам нищо. Вместо на таксита и маршрутки, изпомахах на няколко линейки и тролеи. Най-накрая нещо спря и се натъпках в маршрутка. Стигам донякъде, после пеша. Уличката е толкова тиха и затрупана със сняг. Спирам да се заслушам. Сигурно съм непоправимо романтичен. Дърветата са покрити със сняг и клоните се огъват. Все едно съм някъде много далеч или назад във времето.

Поркаме, зареждаме се за диско. Шофьорът в таксито към клуба беше страшно печен по затрупаните със сняг булеварди. Не му е лесно и на него, но пък и той се кефеше на снега. Сякаш виелицата и снежко са изгонили гадната нагласа в хората и всички се радват по детски. Е, без тези, които са се изпотрепали заради поледицата, но не може всички да са доволни. В клуба всички са толкова мили. Некви усмихнати. Направо да не повярваш. Или много съм пил или дългочаканият сняг ми е изменил менталните структури.

Тръгваме си. Решаваме да ходим в някой бар. То пък в центъра на София се оказа, че да намериш денонощен бар е по-трудно отколкото да откриеш чалга изпълнителка без силикон в гръдта. Примерно. Няма и няма. Само денонощни пицарии. Кой каза, че българите страдат от наднормено тегло. Не искам да си развалям снежното удоволствие с плюскане на мазна пица сред неопределена територия на пушачи-непушачи. Вървим в преспите по Царя. Конят е толкова затрупан, не се вижда дори сабята на Освободителя. Колите бавно пъплят. Носът на моята къдрава приятелка е станал червен. Прилича на камба. Все пак е сладка. Къдрава камба.

Снежни емоции сред гадното стресиращо ежедневие. Струваше си чакането на снега. Прибрах се. Вкъщи се сгуших с чаша чай пред прозореца и гледах как вали. Няма само зайчета. Лампичките на елхата присветват в тъмното. Утре вече ще мога да я изхвърля.