Час на класния

Заседанията на Народното събрание от десетина дни се реализират с големи мъки, ако въобще се състоят. Не се дават обяснения защо народните представители всъщност не представляват народа, а си веят гащите в неизвестна посока.

Докато класът дружно бяга от час, сделката за Булгартабак бе провалена, а вече помахалият ни за “чао” инвеститор “British American Tobacco” обясни, че офертата се оттегля заради “трудната политическа обстановка” у нас. Аз лично “политическа обстановка” въобще не регистрирам, но хората от базираната в Лондон компания очевидно са проявили типично английска учтивост.

На фона на всичко това царят-премиер се изтъпанчи като дружинен ръководител на трибуната на Народното събрание, което този път регистрира някакъв депутатски пълнеж, и малко невнятно обяви, че имал усещането, че “тази година ще участват повече гласоподаватели, защото виждат, че има плуралитет в парламента”. Освен това членството в НАТО щяло да ни донесе сигурност, да ни направи по-богати, а както знаем цената на жилищата се увеличила между 2 и 5 пъти. В загадката се пита как се казва бабата на портиера.

Отделно за първи път от 15 години можело да се похвалим с 2 милиарда евро чужди инвестици. Ти да видиш! А това, че изпуснахме 250 милиона евро за тютюневия холдинг сигурно е дребна подробност, на която може би трябва да гледаме позитивно и то когато му дойде времето.

И така – да обобщим: депутатите се държат като ученици. Герджиков – като неопитен класен, а царят – като дружинен ръководител, който не може да овладее хаоса на цялата разюздана компания, защото, освен всичко друго, не говори на един език с нея. Следователно, парламентарният живот си плаче за една хубава родителска среща, класът трябва да извади по един двоен лист и да пише, а накрая всички трябва да бъдат изключени.