Евреинът, измислил отровата за газовите камери

Две от пет човешки същества на планетата днес дължат съществуването си на откритията на един брилянтен немски химик. Но същият този химик често е заклеймяван като „убиец”, разказва ВВС.
 
Животът и кариерата на Фриц Хабер са един от най-ярките примери за доброто и злото, които научният прогрес носи за човечеството.

Жестоката житейска драма на Хабер наистина изумява десетки години по-късно. Той е германски евреин, роден в пределите на днешна Полша, който в края на 19-и и началото на 20-и век е убеден патриот.

Животът му обаче се превръща в кошмар. Разработеният от него газ Циклон Б се оказва средството, с което нацистите всяват ужас по време на Холокоста. Газ убил милиони, включително и близките на Хабер. Потресаваща ирония на съдбата!

Като млад и енергичен учен роденият през 1868 година Фриц Хабер е изпълнен с амбиция. Учи химия в Берлин, надявайки се, че това е идеалната формула за превръщане на провинциалното еврейски момче в успял германски гражданин.

„Амбициозен, но чувствителен и раним”, определят напористия младеж негови съвременници.

В онези време Германия налага научният прогрес като свой топ приоритет. Постепенно обаче сила набира и антисемитизмът, който тормози Хабер, въпреки че той вече е приел християнството.

Голямата слава за химика идва с намирането на решение за едно от най-големите предизвикателства – изхранването на растящото население, уточняват от BBC.

Посевите се нуждаят от повече азот, за да е по-плодородна реколтата. За целта със специална кораби от Южна Америка са докарват птичи тор и нитрати. Но през 1909 година Хабер открива начин да синтезира амоняк (за плодородие) от азот и водород.

Работейки в тясно сътрудничество с Карл Бош от компанията BASF, химикът прави възможно създаването на огромни количества изкуствен тор. Този пробив е определен като чудо, като създаване на „хляб от въздуха”.

Откритието води до значително увеличаване на реколтите по целия свят и на практика спира опасенията за масов глад. BBC цитира анализатори, според които това е „най-важното технологично изобретение на 20-ти век”.

Но процесът Хабер-Бош се оказва изключително полезен и за военни цели при производството на експлозиви.

А когато избухва Първата световна война, химикът е решен да докаже патриотизма си. Започва да експериментира с хлор. На практика развива химическото въоръжение на германската армия.

Личният му мотив е, че така войната ще свърши по-бързо. „Смъртта е смърт, независимо как е причинена”, казва той.

През 1915 година при Втората битка за Ипр (днешна Белгия) немската армия за първи път използва химическото оръжие, разработено от Хабер. Самият той е повишен в чин капитан.

Но в нощта, в която празнува признанието в своята вила в Берлин, съпругата му се самоубива със служебния му пистолет. Клара Имервар (също химик) не може да се примири с действията на мъжа си и неговото влечение към военните измерения на химията.
 
Хабер се връща на фронта, а до края на войната се жени повторно. Получава Нобелова награда за работата си по синтезиране на амоняка, но в същото време е заплашен от арест за военни престъпления заради отровния газ.

В следвоенна Германия продължава да демонстрира предаността си. Когато страната е изправена пред тежка криза заради огромните репарации, които трябва да плаща след военния конфликт, химикът е категоричен, че може да извлече злато от морската вода – експеримент, който не завършва с чудо.

В началото на 30-те години хитлеристкия режим принуждава Фриц Хабер да избяга в Швейцария. Еврейското му потекло не може да бъде пренебрегнато от нацистите, въпреки заслугите му за Германия.

Когато през 1933 година е спрян на входа на института в Берлин от портиера с думите „Евреинът Хабер няма място тук!”, ученият е разбит и напуска страната. Умира от инфаркт в Базел само година по-късно.

Въпреки значимостта на редица негови открития, Фриц Хабер е далеч по-неизвестен и в известна степен не получил заслуженото уважение в сравнение с един свой приятел и колега – Алберт Айнщайн.

Но причината за това не се крие само в химическите оръжия. Друга зона на проучванията на Хабер хвърля още по-голяма сянка върху личността му.

Той и неговите колеги бележат значителен прогрес в разработването на пестицидни газове през 20-те години. В тази серия от опити влиза и зловещият цианиден газ Циклон Б.

Години по-късно именно този газ е дообработен от нацистите и широко използван за избиването на евреи и военнопленници в газовите камери на концлагерите. Сред жертвите са и много роднини и близки на самия Хабер.

Алберт Айнщайн заключва: „Животът на Хабер беше трагедията на германския евреин – трагедията на несподелената любов”.