Амбициите на Марин льо Пен не се ограничават до изборите 2012 г.

Най-стряскащото у Марин льо Пен не е нито нейната фикс идея относно исляма, нито популизмът й, нито политиките й на разделение - а чарът, който тя излъчва, пише списание „Икономист“.

Винаги готова да се усмихне и с непринудено поведение, този безмилостен политик отклонява неудобните въпроси с лекота, която я превръща в рядкост за политическия пейзаж във Франция.

Новоизбраният лидер на френския крайно десен Национален фронт (НФ) е доста интересен пример как една екстремистка политика може да стане конвертируема – и по този начин може би ще промени френската политика.

В краткосрочен план госпожа Льо Пен иска да направи Националния фронт по-привлекателен, като се освободи от "скинарския имидж", който партията имаше, когато я оглавяваше нейният баща Жан-Мари льо Пен.

На традиционния партиен конгрес на НФ на 1 май тя се бе обградила с нормално изглеждащи млади жени, облечени с дънки и тениски.

Нейният баща, бивш парашутист, бе наложил антисемитска и ксенофобска реторика. Тя споделя голяма част от неговата политическа програма, например подкрепата му за смъртното наказание и призивите му френски граждани да се ползват с предимство при кандидатстване за работа.

Марин льо Пен обаче изостави антисемитизма и подкрепата на неонацистите в полза на по-рафиниран изказ.

"Когато говоря за проблемите с имигрантите, аз не говоря, водена от омраза, ксенофобия, ислямофобия или страх, а от прагматизъм", подчертава тя. "Не можем да пускаме всекиго."

Понякога по забавен, а друг път по хаплив начин, с изострен ораторски усет, госпожа Льо Пен проявява своето голямо умение да защитава идеи си посредством принципи, които се споделят от всички избиратели.

Тя не е "против исляма", както тя самата казва, но е против "ислямизацията" на обществото, което нарушава един от основните френски принципи, а именно светския характер на обществото. "Не смятам, че ислямът е несъвместим със западните ценности", казва тя.

"Законът на шериата обаче е несъвместим, а именно него искат да наложат фундаменталистите във Франция." И прави всичко това с непряк призив към здравия разум.

Тя сякаш казва: Вижте ме, аз съм една най-обикновена майка, която се опитва да отгледа децата си в тези трудни времена, как тогава бихте могли да не се съгласите с мен?

Госпожа Льо Пен разклаща установения във Франция политически модел. Множество проучвания на общественото мнение сочат, че тя определено може да повтори подвига на нейния баща от 2002 г., като стигне до участие в балотажа на президентските избори догодина.

Ако това стане, тя няма да спечели, но може да получи почти една трета от гласовете. Но във всеки случай тя ще създаде трудности, тъй като ще отнеме гласове както от левицата, така и от десницата, като по този начин ще стане причина за голяма несигурност след 2012 г.

В дългосрочен план тя дори си е поставила още по-високи цели: Льо Пен иска да реформира НФ и да го превърне от партия на протеста в партия, която в бъдеще ще е готова да поеме управлението.

Из Европа традиционните граници между дясното и лявото се размиха и госпожа Льо Пен прокарва своите убеждения, давайки път както на хората, които вярват в глобализацията, така и на опонентите им, които вярват в първостепенната роля на нациите.

Тя смята, че между президента Саркози и Доминик Строс-Кан, директор на Международния валутен фонд и вероятен кандидат на социалистите, "няма никаква разлика": и двамата са поддръжници на идеята за глобализиран свят.

В противовес на това тя иска завръщане към суверенитета на нацията, излизане от еврозоната ("преди тя да се срине окончателно") и НАТО ("от подчинението на американците").

Освен това тя настоява да се възстановят проверките по границите и да се прилага непримирима, протекционистична политика за "реиндустриализация на Франция".
Ако Никола Саркози загуби изборите през 2012 г., Марин Льо Пен се надява неговата партия "да се разпадне". Целта е крайната десница да добие още по-голяма популярност, а Националният фронт да се превърне в доминираща партия, подкрепяна от целия спектър на обществото.

Това ще засили не само антиимигрантските чувства, но и скрития френски евроскептицизъм и разочарованието от елита.

Тези намерения биха могли да се представят като фантазии на неопитен политически лидер. Все пак проучванията показват, че тя е най-предпочитаният избор за гласоподавателите от работническата класа и печели подкрепата на младите и на средната класа, които не изпитват срам от това да я подкрепят, какъвто беше случаят с нейния баща.

Дори някои от опонентите й признават нейните качества.
"Можем ясно да видим в каква насока ще поеме тя", казва Манюел Валс, социалист и представител на прогресивно мислещото крило в партията. "Тя иска да създаде нова партия в дясното политическо пространство, а за нас отляво може да се окаже трудно да се справим с нея".

Нона Майер от института за политически науки в Париж казва, че "целта й (на Марин льо Пен) е да се задържи. Вече е успяла да направи така, че партията й да изглежда по-добре. Въпросът сега е дали ще съумее да я направи достойна за доверието на избирателите."

При по-задълбочен анализ се вижда, че доста от идеите на госпожа Льо Пен са, ако не вредни, то дълбоко погрешни. Според нея Франция не е в състояние да се съревновава с Китай в цените, затова по-добре да издигне граници, да поеме курс към девалвация, основана на конкурентното начало и да започне отново да строи заводи на своя територия.

За нея страховете от колосалната цена на протекционизма или от обслужването на дълга с обезценена валута са всяване на паника. Засега тези подробности все още не са накърнили изкусителната простота на нейните послания. А това ще продължи да я прави фигура, която ще всява смут в кампанията за изборите през 2012 г., а и след това.
 

(БТА)