Сирия: Народът срещу президента

Бунтът в Сирия срещу управлението на президента Башар Асад се превръща във въоръжено въстание, след като първоначално мирните протестиращи вдигнаха оръжие в борбата срещу собствената си армия и "шабиха" (ар. призраците) - алауитски милиции, които убиват и измъчват възпротивилите се срещу режима, пише „Индипендънт“.

Още по-сериозната заплаха за все още могъщите поддръжници на Асад са нарастващите доказателства, че отделни сирийски войници въстават срещу неговите сили.

Цялата структура на алауитската диктатурата на Асад е изправена пред най-голямата опасност.

Бащата на Асад - Хафез, се сблъска с въоръжен бунт през 1980 г. в централния град Хама, който бе потушен от специалните сили на брата на Хафез Рифаат - живеещ понастоящем заради разследване на военни престъпления в централен Лондон, с цената на живота на 20 000 души.
 
Но въоръженият бунт днес се разпространява в цяла Сирия. Той е значително по-голяма криза и определено е доста по-трудно да бъде потушен. Не е чудно, че сирийската държавна телевизия показва погребенията на 120 членове на силите за сигурност от само едно място – северния град Джиср аш Шугур.

Първото доказателство за това, че цивилни прибягват до оръжия, за да защитят семействата си, дойде от Дераа – града, където започна кървавата история на сирийското въстание, след като агенти на разузнаването арестуваха и измъчваха до смърт 13-годишно момче.

Сирийци, пристигащи в Бейрут, ми казаха, че мъжете в Дераа са се изморили от това да следват примера на мирните тунизийски и египетски протестиращи - разбираема емоция, при положение че хората в тези страни съвсем не са преживели жестоките репресии като извършените от войниците и милициите на Асад - и сега понякога "стрелят в отговор" в името на своето "достойнство" и за да защитят жените и децата си.

Башар и циничният му брат Махер - днешният еквивалент на жестокия Рифаат, може да залагат на максимата на стария диктатор, че техният режим трябва да бъде защитаван от въоръжени ислямисти, подкрепяни от „Ал Кайда“ - лъжа, която бе изказана от Муамар Кадафи и вече заминалите в изгнание лидери на Йемен Али
Абдула Салех, на Тунис Бен Али и на Египет Хосни Мубарак и от все още седящата на трона династия Халифа в Бахрейн.

Малкото клетки на „Ал Кайда“ в арабския свят може да искат това да е истина, но арабския бунт е единственият феномен в Близкия изток, който не е заразен от "ислямизъм". Единствено израелците и американците могат да се изкушат да смятат другояче.

Телевизия "Ал Джазира" излъчи вчера извънреден репортаж с млад сирийски офицер, който призова другарите си да откажат да участват в кланетата на цивилни в Сирия. Полковник Абдул Разах Тлас от Растан каза, че се е присъединил към армията, за да се бори срещу израелския враг, но станал свидетел на убийства срещу собствения си народ в град Санамейн.

"След видените престъпления в Дераа и цяла Сирия аз не мога да продължа да служа в сирийската арабска армия", обяви той. "Аз питам армията: Нима армията има за цел да краде и да защитава фамилията Асад? Призовавам всички достойни офицери да разкрият на своите войници реалната картина. Допитайте се до съвестта си...ако не сте достойни, тогава останете с Асад."

Разграничаването на слуха от фактите става все по-лесно в Сирия с всяка изминала седмица. Все повече сирийци избират сигурността в Ливан и Турция, за да разкажат своите индивидуални истории на мъчения и жестокост в казармите на полицейските участъци.
 
Някои все още използват телефони от самата Сирия, за да разкажат за експлозии в Джиср аш Шугур (ар. Мостът на Шугур) и за тела, хвърляни в едноименната река.

Повече от месец вече гледам нощните новини по сирийската телевизия и повече от половината емисии включват погребения на мъртви войници. Сега самата Сирия обяви, че 120 войници са убити в един инцидент - невероятна загуба за армия, за която се очакваше да изпълни с ужас умовете на протестиращите в страната.

Но сирийската армия, за която се очакваше да е непобедима, често се показваше като неспособна да потисне ливанските милиции по време на гражданската война през 1975-1990 г. Цял батальон на сирийските специални сили бе изтласкан от източен Бейрут например от съмнителна група християнски милиции, които биха били разбити от всяка сериозна професионална армия.

Ако искате да разгромите невъоръжени цивилни, първо ги застрелвате по улиците, след това застрелвате хората, отишли на погребението им и след това застрелвате хората, които са отишли на погребението на убитите оплаквачи. Точно това правят милициите на Асад.

Но когато отсреща се отговаря с огън, сирийската армия възприема съвсем различен подход - мъчения на затворници и страх в лицето на врага.

Ако обаче избухне въоръжено въстание, тогава алауитската общност - съставляваща 11 процента от населението на Сирия, която някога бе фронтовата сила на френското управление срещу сунитите, а сега е опората на Асад срещу по-бедните сунити, е под заплаха.

Режимът на Асад е толкова ужасен от враговете си, че окуражава палестинци да преминат бодливата тел по границата на окупираните от Израел Голански възвишения. Израелците твърдят, че целта е да се отвлече световното внимание от кланетата в Сирия и са абсолютно прави.

Вестник "Тишрин" на правителството в Дамаск пише, че 600 000 палестинци може да се опитат скоро да си идат у дома в земите на Палестина, от които израелците ги прогониха през 1948 г. - кошмар, за който израелците биха предпочели да не мислят, но не толкова ужасен кошмар, колкото онзи, пред който са изправени народът и неговите потисници в самата Сирия.

(БТА)