Поражението за Берлускони – "Италианската пролет"

Наричат я "Италианската пролет".

След дълги години властване за Силвио Берлускони избирателите се надигнаха и казаха, че им е дошло до гуша, отхвърляйки прокараните от правителството му закони за възраждане на ядрената енергетика, за приватизация на водните ресурси и за подпомагане на опитите му да избягва съдебно преследване, пише Асошиейтед прес.

Това беше второ поражение за Берлускони през последните седмици след загубите на ключовите местни надпревари във властовата му база Милано и в тормозения от проблеми с боклука Неапол.

То повдига въпроса дали той ще си отиде бързо или ще се опита да се задържи на власт, както правят други.

След толкова ясен резултат на референдума - доста необичайно за Италия, водещият вестник в страната "Кориере дела сера" заключи, че Италия става свидетел на "Залеза на един дълъг сезон".

"Ако местните избори бяха плесница в лицето, това е нокаут за десноцентристите", заяви той.

Или както се изрази Джакомо Гемели, който развежда туристи с коне и карети, докато седеше близо до Пантеона в Рим: "Със съжаление казвам, че може би е време Берлускони да си върви у дома. В Италия има раздвижване. Съдя за това по начина, по който се държат италианците."

Наистина - с избирателна активност над 57 процента за първи път от 1995 г. беше постигнат кворумът от над 50 процента, нужен, за да бъде признат един референдум за валиден.

Популярността на Берлускони намалява бавно, но през последните месеци този процес се ускори, след като италианците са разтревожени от изпадналата в застой икономика и са смутени от безсрамния секс скандал с Берлускони, който доведе до наказателни обвинения срещу него в секс с непълнолетна проститутка и използване на служебно положение за прикриване на това. Той отрича обвиненията.

Окончателните резултати показаха, че огромното мнозинство от гласувалите са избрали да отхвърлят два закона за приватизация на водните ресурси, закон за възраждане на ядрената енергетика и т.нар. закон за легитимните пречки, предлагащ на италианския лидер частичен юридически щит при наказателни дела.

Всеки от референдумите мина с около 95 процента неодобрение за правителствените инициативи.

Берлускони каза в изявление, което беше равнозначно на реч на отстъпление, че "високата избирателна активност на референдумите показва, че желанието на гражданите да участват в решенията за нашето бъдеще не може да бъде пренебрегнато".

Всъщност анализаторите казаха, че вотът отразява не само присъда за Берлускони, но и отношенията между правителството и народа, като изтъкнаха референдума през 1974 г., с който беше одобрен разводът и който беляза началото на края на господството на християндемократите, и вота през 1991 г. за избирателен закон, който разклати позициите на лидера на социалистите Бетино Кракси.

"Това е нашата пролет", каза адвокатът и дописник на левия италиански вестник "Манифесто" Уго Матей, който поведе активисти от целия политически спектър в битка срещу приватизирането на водата.

"След години на делегитимиране на държавата ние казваме, че частният сектор е проблемът, не решението", заяви Матей, заимствайки тези думи от възгледа на покойния американски президент Роналд Рейгън, че "държавата не е решение на проблема, държавата е проблемът."

За първи път при подобно гласуване участието на гражданското общество се забелязваше ясно в кампаниите по интернет и социалните мрежи, чиято цел беше да се проведе вотът и да се предизвикат оживени дебати сред младите хора.

Един популярен видео клип представяше пародия, в която Берлускони се връща с пълен самолет привърженици от Антигуа, където те били отишли в напразен опит да провалят кворума, и на борда се вдига тревога, когато става ясно, че вотовете са успели.

Референдумът също така откроява загубата на влияние на телевизията - медия, която е тясно свързвана със Силвио Берлускони.

Преподавателят по политически комуникации в Университета за социални науки Микеле Сориче е изчислил, че между 1,8 и 2 милиона избиратели са били достигнати от социални медии в целенасочени маркетингови кампании, които са били важни, защото активистите на референдума нямаха пари за традиционни телевизионни и печатни реклами.
"
Референдумът представлява първият пример за промяна на италианската политика", каза Сориче.

Берлускони, който е бил на власт осем от последните десет години и чийто мандат изтича през 2013 г., не е непосредствено заплашен да загуби властта.

Но на хоризонта се задават неприятности.

Мнозинството му ще бъде подложено на проверка следващата седмица по време на предварително насрочено гласуване в парламента за нови правителствени назначения. А главният му съюзник - свободомислещата Северна лига, очевидно се тревожи, че популярността й намалява заради съюза й с Берлускони.

Вестниците вече съобщават, че лигата може да се обяви за предсрочни избори през есента.

Водещият политически коментатор Стефано Фоли обаче предупреди левоцентристката опозиция да не изпада в еуфория.

Той каза, че референдумът явно е бил знак, че на италианците им е омръзнало от Берлускони, но че вотът не е бил плебисцит за десноцентристите.

"Това не беше гласуване в подкрепа на когото и да било", заяви той.

(БТА)