И все пак ние сме виновни

10-годишната пауза в ръста на средната температура през 1998–2008 г. – един от основните аргументи на „климатичните скептици”,  всъщност подкрепя напълно хипотезата за това, че климатичните промени са в резултат на човешката дейност.

В посочения период ръстът на температурата е бил забавен от природни фактори, съобщи РИА Новости.
Независимо от устойчивия ръст на концентрацията на CO2 и други парникови газове в атмосферата, глобалната средна температура в периода от 1998–2008 г. е нараснала незначително, а през 2005–2008 г. дори се е понижила с 0,2 градуса.

Това накарало учени от бостънския университет в САЩ да изяснят съгласува ли се 10-годишното прекъсване в затоплянето със съвременните представи за взаимодействието на антропогенните и природните фактори за повишаването на температурата. Построявайки статистически модел въз основата на данни до 1998 г., учените ги използвали за прогноза на динамиката на температурата от 1999 до 2008 г.

Резултатите показват, че чистото антропогенно натоварване върху климата през въпросното десетилетие е нараствало по-бавно, тъй като паралелно към ръста на концентрация на парникови газове е нараствал и обемът на изхвърлената сяра, която има охлаждащ ефект.

Ла Ниня се характеризира с аномално охлаждане на повърхността на водата в централната и източната част на тропическата зона на Тихия океан. Този процес  е обратен на Ел Ниньо, който води до затоплянето на океана.
През 1997–1998 г. бе наблюдаван интензивен Ел Ниньо, след което почти за две години се установи Ла Ниня. След това положителните аномалии в температурите се наблюдаваха през 2000–2003 г. , а отрицателните – през 2007–2008 г.

Изминалият 23-ти цикъл на слънчева активност от 1996 до  2008 г. се характеризираше с рекордно дълбок минимум. Броят на дните без „петна” бе най-големият от началото на 19 в. Подемът на активността в новия 24-ти цикъл изостава от „графика” с около три години.

Антропогенните фактори, загряващи и охлаждащи планетата в периода след 1998 г., почти се припокриват, което извежда на преден план естествените фактори.

Изхвърлянето на сяра в атмосферата за този период се дължи на огромното нарастване на потреблението на въглища в Азия и най-вече в Китай, където през 2003–2007 г. то се е удвоило.

Така с нарастването на потреблението на въглища въздействието върху температурата от 2002 г. става отрицателно, но с намаляването на изхвърлената в атмосферата сяра тя вече не компенсира парниковия ефект.
Учените отбелязват, че „прекъсванията” в затоплянето са се наблюдавали и по-рано, когато въздействието на сярата и парниковите газове е било еднакво по сила.

Крайният извод на специалистите е, че неотдавнашната „ваканция” в затоплянето е предизвикана от естествени фактори, които по никакъв начин не противоречат на основната хипотеза – „значителна част от наблюдавания ръст на глобалната средна температура от средата на 20 век с голяма вероятност е свързана с ръста на концентрация на парниковите газове заради човешката дейност”.