Хизбула – терористи или освободително движение?

Пет години минаха от 34-дневната война, която водиха Израел и Хизбула на ливанска територия. Но много ливанци всеки ден живеят в страх, че нов, по-голям конфликт е неизбежен, пише BBC. 

 

Създадена в началото на 80-те, организацията Хизбула (Партията на Бога) се превърна в най-мощния враг на Израел. Дори успя да изтласка израелската армия извън Ливан през 2000 г., слагайки край на окупация, продължила десетилетия. През 2006-а удържа на израелските атаки повече от месец, което беше определено като победа от лидера Хасан Насрала. 

 

Знае се, че групировката разполага с повече оръжия от много армии в Европа. За САЩ Хизбула е терористична организация. 

 

„Когато се държиш като терористична групировка, убиваш цивилни и нарушаваш резолюции на ООН по отношение на разоръжаването си, е доста ясно каква групировка си всъщност”, убеден е американският журналист Ричард Баер.

 

От друга страна, бившият британски шпионин Алистър Крук, който е прекарал дълго време в Бейрут, е категоричен, че Хизбула е движение за съпротива. „Те се борят за освобождение”, заявява Крук. 

 

Но може ли да се твърди, че Хизбула се противопоставя на израелската окупация, след като израелските войници вече са се изтеглили от ливанските земи?

 

Като за начало може да се каже, че изтеглянето не е пълно, посочват от BBC. Има няколко спорни територии, в това число и северната половина от селището Гхажар. 

 

Поддръжниците на Израел контрират, че дори да има такава окупация на половин селище, това няма как да оправдае тежкото въоръжение на Хизбула. 

 

„Това ли е причината да имаш 40 000 ракети, да избиваш израелски войници и да обстрелваш пограничния регион?”, пита Ричард Баер. 

 

От Хизбула имат готов отговор – въоръжават се, за да удържат бъдещи атаки от Израел. И тази позиция среща доста сериозна подкрепа сред ливанците, особено в Южен Бейрут. Именно този район е бастионът на организацията, който беше полуразрушен при израелските бомбардировки преди пет години. Но с мощната финансова подкрепа на Иран беше бързо възстановен. 

 

Местните жители имат своя истина: „Когато бяхме млади, станахме преки свидетели на израелска инвазия. Те нахлуваха в нашите земи, нашите домове, а нашите семейства винаги бяха в състояние на ужас. И така от 1982 година насам. Но вече имаме кой да ни пази, имаме кой да ни кара да се чувстваме спокойни и в безопасност”. Друг човек допълва: „ Хизбула са тези, които вдигат главите ни, тези, които ни пазят и които ни правят горди ливанци”. 

 

Това са мнения, които споделят 15 до 20% от хората в Ливан, колкото са само най-твърдите поддръжници на движението – шиитите, които винаги ще гласуват за политическите представители на организацията. 

 

Идеологията на Хизбула е унищожаването на Израел. Но в същото време дават сигнали, че биха приели решение за две независими държави Израел и Палестина, ако палестинците се съгласят с това.

 

Но тази нишка за мир трудно би издържала.

 

На първо място скорошните събития в Близкия изток показват, че споразумение между Израел и палестинците едва ли ще има в близко бъдеще. Освен това дори и да се стигне до мирна спогодба е сигурно, че ще има палестински движения, които няма я да приемат. И тогава Хизбула съвсем спокойно може да обяви, че ще подкрепи палестинските си братя, които не искат да приемат помирение с „окупаторите” от Израел. 

 

Групировката признава, че е отговорна за началото на войната от 2006 година. Тогава екстремистите отвличат двама израелски войници с желанието да ги разменят за ливански затворници, задържани в Израел. 

 

Тогава Насрала твърдеше, че е бил изненадан от мащабността на израелската реакция, а самият военен конфликт стана нагледен пример как в Южен Ливан може да започне внезапна война. Във всеки момент, без никакво предупреждение и без особено основателна причина.

 

Редица анализатори са на мнение, че риториката и на двете страни в конфликта подсказва за нарастващо напрежение. „До няколко години ще видим краят на Израел”, обеща Хасан Насрала. При всяка военна интервенция в Ливан, Израел пък настояваше, че ще унищожи и заличи Хизбула. 

 

Очевидно има неизпълнени намерения. Да не говорим, че изпълнението им изглежда трудно постижимо. 

 

Но опитите едва ли ще спрат. Тоест налице са условия за продължителен, брутален и в крайна сметка безплоден конфликт.