Икономист: Приходите в бюджет 2027 са временни, не решават проблема с дефицита

В Бюджет 2027 не виждаме реформи, а меки мерки в разходната част за спестяване на около 60 млн. евро. Цялото усилие за намаляване на бюджетния дефицит е насочено към приходната част, като се очакват допълнителни приходи от близо 2 млрд. евро. Основният проблем е, че огромна част от тези очаквани приходи са временни и не решават структурния проблем с дефицита. Това коментира икономистът Юлиан Войнов в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Липсва на реформи, бавно икономическо развитие

Много е вероятно да видим по-бавно икономическо развитие от това, което планира Министерството на финансите. Публичните финанси ще бъдат подложени на сериозно напрежение догодина и това най-малкото ще забави изваждането на страната ни от процедурата за свръхдефицит, отбеляза Войнов.

Той очаква Европейската комисия, която не се изказа ласкаво за разходите в бюджета, да отправи сериозна забележка или дори да наложи глоба на България за неспазване на условията на процедурата за свръхдефицит.

Бюджетният дефицит може да бъде сведен под прага от 3%, ако правителството насочи усилия към много нереформирани сектори под държавно управление, счита Войнов.

Такъв сектор е националната сигурност, посочи той и добави, че България е на първо място в ЕС по дял на разходите за национална сигурност в БВП. Това е два  пъти повече от средните европейски нива.

„В здравната система също има изключителна неефективност и злоупотреби със средства. Качеството в българските болници е ниско, не се предвижда реформа на предболничната помощ, а дори е планирано намаляване на средствата за нея.“

Като единствена положителна мярка в тази област Войнов определи намерението на правителството да реформира ТЕЛК, но добави, че процедурата е тежка, а изкривяването е съществено. Според него очакваното спестяване на около 200 млн. евро е твърде оптимистично.

Сериозни проблеми има също в образованието, енергийната сигурност, отбеляза икономистът. Той разкритикува усилията на правителството да изплаща енергийни компенсации на неефективни дружества, които не правят инвестиции в иновации и научно-развойна дейност, а вегетират на базата на евтината енергия.

Компенсациите за неефективните дружества забавят трансформирането на българската икономика и я правят неконкурентоспособна в дългосрочен план, счита Войнов.

Разходите за обслужване на дълга ще нарастват

През последните години дългът на България нараства. В един момент страната ни беше с най-ниския дълг в ЕС, но за последните пет години той се удвои и България вече е извън първата тройка на страните с най-ниски дългове, отбеляза Войнов.

„Увеличаването на дълга не може да се забави драстично, тъй като той е пряко свързан с бюджетния дефицит. Колкото по-дълго време поддържаме висок бюджетен дефицит, толкова повече ще се увеличава дългът и ще нарастват разходите за обслужването му.“

За цялата прогнозна рамка до 2029 г. се наблюдава почти тройно нарастване на разходите за обслужване на дълга, посочи икономистът и добави, че лихвите ще се повишават поради очакваното им вдигане от централните банки в световен мащаб за ограничаване на упоритата инфлация и поради нездравословната фискална политика на страната ни, която се взема предвид от инвеститорите.

В макрорамката на бюджета се вижда, че правителството очаква ускоряване на ръста на износа около седем пъти и намаляване на покачването на вноса над два пъти за 2027 г., което според Войнов е нереалистично. Той не очаква, че ще се изпълни и целта за растеж от 2,5% догодина предвид състоянието на световната икономика и на капиталовите пазари.

Според икономиста фискалната политика на страната е напълно изпусната и управлението на фиска може да се сблъска със сериозни проблеми догодина. Той смята, че е възможно заложеният дефицит от 3,5% на касова основа и 4,2% на начислена основа за догодина да бъде надскочен, особено ако правителството достигне заложения в бюджета за тази година дефицит от 5,7%. Възможен е и сериозен инфлационен натиск, който може да предизвика по-висока инфлация от очакваните 4% по хармонизирания индекс на ЕК за догодина.

Минималната заплата – стъпка в правилната посока

Фактът, че минималната работна заплата няма да се увеличава с досегашните темпове е стъпка в правилната посока, тъй като сериозното ѝ увеличение, което далеч надвишаваше ръста на производителността на труда, пораждаше инфлация и създаваше напрежение в икономиката, отбеляза Войнов.

Но законодателните промени не предвиждат формули, по които да бъде изчислявана минималната работна заплата, а данните, които евентуално ще се получават от НСИ, са въпрос на интерпретация, отбеляза той. Заложено е, ако не бъде постигната договореност между тристранните партньори, правителството да решава колко да бъде минималната заплата, изтъкна икономистът. Налагането ѝ по административен път не е най-добрата управленска мярка, счита той.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria