Европа моли за място на преговорите за Украйна: Бивш шеф на НАТО призовава за твърд ход

Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен предупреди Европа да не се задоволява само с молби за участие в преговорите за примирие между Украйна и Русия в Абу Даби, посредничени от САЩ, като заяви, че мястото на масата за преговори се печели със сила, а не с "молене". Европа трябва да спре да моли за място на масата за преговорите за мир между Русия и Украйна, посредничени от САЩ, и вместо това да докаже своята значимост, заяви бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен пред Euronews.

"Европа вече е в слаба позиция. Европа моли за място на масата", каза той. "Трябва да се направите незаменими, като донесете предимства на масата, затова се надявам, че Европа сега ще се събуди."

Расмусен се изказа, докато руски, украински и американски преговарящи се срещат в Абу Даби във вторник и сряда за преговори, целящи да сложат край на мащабната руска инвазия в Украйна. Висши европейски длъжностни лица, включително представители на Европейския съюз (ЕС), НАТО, Великобритания, Германия, Италия и Франция, също ще пътуват до Обединените арабски емирства за отделни дискусии, но няма да участват в основната тристранна среща. Тяхното присъствие отразява решимостта на Европа да има думата в преговорите, чийто изход би могъл да преобразува сигурността на континента. Джаред Къшнър, зет и съветник на американския президент Доналд Тръмп, заяви миналата седмица, че „новата европейска архитектура на сигурността“ ще бъде в центъра на преговорите. Руски официални лица са използвали подобна терминология, призовавайки за намалено присъствие на НАТО в Европа.

"Видяхме, че президентът на САЩ Доналд Тръмп избра Москва, каза Расмусен, заставайки на страната на Путин. Това е ситуация, която трябва да приемем сериозно. Европейците трябва да се събудят. Ако не го направят, рискуват, докато спят, да се озоват в състояние на постоянна война на европейския континент."

90-минутен телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, иницииран от норвежкия министър-председател Йонас Гар Стьоре и финландския президент Александър Стуб, разкри разногласия сред северните лидери и подчерта трудностите пред Европа да говори в един глас.

Разговорът предизвика критики от страна на датския министър-председател Мете Фредериксен, която постави под въпрос решението за контакт с Москва без консултации с останалите европейски лидери.

Разговорите с Русия са "нещо добро"

Расмусен, който заемаше поста министър-председател на Дания от 2001 до 2009 г., отбеляза, че разговорите с Русия са "нещо добро", но подчерта, че подобни инициативи трябва да бъдат координирани.

"Освен това трябва да разберем, че ние в Европа не можем да бъдем неутрални посредници. Ние ще застанем на страната на украинците", каза той.

Полският външен министър Радослав Шикорски изтъкна, че държавите от Източна Европа трябва да имат право на глас в евентуални мирни преговори, тъй като регионът е особено уязвим към последиците от руската инвазия.

"Последното нещо, което искаме, е Западна Европа да преговаря с Русия, заобикаляйки източноевропейците", заяви той миналата седмица.

Расмусен оглавяваше НАТО в периода 2009–2014 г. Малко преди началото на мандата му, през 2004 г., балтийските държави Естония, Латвия и Литва се присъединиха както към НАТО, така и към Европейския съюз.

На въпроса дали интересите им, свързани със сигурността, трябва да бъдат взети предвид в преговорите, Расмусен отговори:

"Трябваше да се вслушаме в източноевропейците."

Освен въпроса за мирните преговори, Расмусен разкритикува забавянето от страна на Вашингтон при одобряването на доставките на американски ракети за противовъздушна отбрана за Украйна.

В края на октомври украинският президент Володимир Зеленски заяви, че вече почти месец очаква одобрението на САЩ за доставка на ракетни системи Patriot и NASAMS. Забавянията породиха опасения относно способността на Украйна да отблъсква атаки с руски балистични ракети и други въздушни заплахи, които продължават да поразяват изтощената от войната столица Киев. Расмусен определи забавянето като "пагубно" за отбраната на Украйна.