Забележително организираните избори в Тунис

Независимо какви са резултатите, епохалните избори в Тунис са запомнящо се демократично достижение, чийто пример трудно би могъл да се повтори на изборите следващия месец в Египет и Мароко, а по-късно и в Либия.

Само за пет месеца независима тунизийска комисия организира първите свободни избори в историята на северноафриканската държава. Вотът привлече кандидати от 80 партии, както и огромен брой нетърпеливи гласоподаватели и беше възторжено приветстван от международните наблюдатели, пише Асошиейтед прес.

"Бил съм 59 пъти наблюдател на избори през последните 15 години, много от тях - в старите демокрации. . . и никога не съм виждал страна, съумяла да подготви толкова честни, свободни и достойни избори", отбелязва Андреас Грос, швейцарски парламентарист и ръководител на делегацията от наблюдатели на Съвета на Европа. "Бях избран в Швейцария в същия ден на избори, които не бяха много по-добре организирани от тукашните", допълва той.

Макар да е трудно да бъде повторен, успехът на Тунис бележи нов етап за Арабската пролет - вълната от народни бунтове в Северна Африка и Близкия изток, които отхвърлиха управлявалите с десетилетия лидери и промениха облика на района.

Малък и спокоен Тунис беше първата страна, която се надигна и през януари свали дългогодишния си диктатор. Примерът му вдъхнови бунтовете, които събориха режимите в Египет и съседна Либия и подпалиха искрата на революциите в Йемен, Сирия, Бахрейн и други арабски държави.

Тунис е и първата страна, в която се състояха избори след народните вълнения.

Частичните резултати показват, че умерената ислямистка партия "Ан Нахда" се очертава като водеща сила след гласуването в неделя, като тя акцентира върху ангажимента си към демократичните принципи и правата на жените.

Въпреки съобщенията за малък брой нарушения, организирането на сложни избори с участието на 80 партии и над 90 процента от регистрираните избиратели в страна, която след получаването на независимост от Франция през 1956 г., е почти еднопартийна, е забележително постижение.

Тунизийският успех се дължи на ефективната независима избирателна комисия, ползваща се с доверието на различните партии и на доста еднородното мирно население, което вярва в процеса.

Според анализатори страни като Египет и Мароко - по-големи и сложни държави с утвърдени от години изборни процедури, може и да не успеят да повторят тунизийския опит.

Либия, където след около девет месеци се очаква да се състоят избори за учредително събрание, е окървавена и разединена след месеци на гражданска война и десетилетия на еднолично управление на Муамар Кадафи.

Преди изборите в Тунис, които в последните години от 23-годишното управление на Зин ал Абидин бен Али включваха една-две символично опозиционни партии, бяха пълен фарс. Цветни бюлетини се поставяха в прозиращи пликове, така че властите да виждат за кого се гласува.

След като установи, че избирателните списъци са остарели, новото управление се обърна към вътрешното министерство и използва изключително подробните му регистри, за да състави пълни избирателни списъци.

През май беше учредена независима избирателна комисия, която бързо спечели доверието на политическите партии като безпристрастен надзорник.

"Първото, което ме изненадва, е големият брой политически партии, изпитващи доверие към организиращите изборите власти", казва Лес Кембъл, който оглавява делегацията от наблюдатели от базирания в САЩ Национален демократичен институт.

Както подобава на революция, подклаждана от социални интернет медии като Facebook, в изборите в Тунис имаше силен електронен елемент. Избирателите можеха да пратят текстово съобщение от мобилния си телефон с името и идентификационния си номер и да получат в отговор текст, указващ мястото на избирателната им секция. В изборния ден системата беше блокирана за няколко часа под напора на потребителите.

"Малките партии и най-вече жените кандидати използваха Facebook, за да координират кампаниите си, да набират поддръжници и дори да инструктират наблюдателите, които изпращаха в избирателните секции", казва Филип Хауърд от Вашингтонския университет - експерт по информационни технологии и наблюдател от групата на Националния демократичен институт.

Избирателната комисия разпредели 50 000 души да работят в 8000 избирателни секции. Около 20 000 от тях бяха безработни висшисти (безработицата е един от най-сериозните проблеми в Тунис и беше в ядрото на бунтовете), които според наблюдателите са били силно мотивирани.

Това, че им липсва опит обаче, стана очевидно в процеса на преброяването и бе една от причините обявяването на резултатите да се забави.

Предизборната кампания беше подложена на строг контрол, така че по-богатите партии да нямат значително предимство пред по-малките, само че една партия с достъп до сателитна телевизия похарчи доста повече от съперниците си.

"Арееда Шаабия" или партия "Народна петиция" на Хашеми Хамди изненадващо излезе трета при обявяване на частичните резултати. Собственикът на базираната в Лондон сателитна телевизия "Мустакила" Хамди обеща на тунизийците по телевизията си безплатно здравеопазване, нови заводи и хиляди работни места.

Изборните власти казват, че той е разследван и не изключиха възможността резултатът на партията да бъде обявен за невалиден.

Тунизийската армия, която изигра ключова роля в "убеждаването" на Бен Али да напусне страната на 14 януари, също беше приветствана за сдържаното си поведение към политиката, дори докато охраняваше изборните секции.

"Тунизийската революция беше първата и остава уникална. Независимо от резултатите, на тези избори Тунис спечели", каза Гейл Мартин-Микалеф, изборен експерт от Съвета на Европа.

(БТА)