Донесоха ли демокрация американските войници в Ирак?

Седейки в бръснарница в бедния багдадски квартал Садр Сити, трима приятели се съгласиха след дълъг и разгорещен спор, че американските сили са донесли демокрация в Ирак.

Но за тях бе трудно да го изрекат, без да се разгневят от обратната страна на това, което те смятат за американска окупация на страната им, пише Ройтерс.

"Добре, имаме демокрация. Можем да говорим свободно, без да се страхуваме. Можем да протестираме и да гласуваме свободно. Всичко това стана възможно след 2003 г., а преди това не беше така", каза 20-годишният студент Хусаин Али, докато чакаше да го подстрижат.

"Но защо не ни попитате за другата страна на историята с американското присъствие в Ирак? Защо не попитате за техните престъпления и зверства, за болката и страданията, които изпитахме заради тяхното военно присъствие тук?", попита Али с почервеняло от гняв лице.

На 9 април 2003 г. американските сили свалиха статуята на диктатора Саддам Хюсейн в центъра на Багдад, което отбеляза края на продължилото повече от 35 години управление с твърда ръка на неговата партия Баас.

Тогавашният американски президент Джордж Буш заяви, че Ирак може да се превърне в образец за демокрация в Близкия изток.

Но иракчаните, които приветстваха това събитие с аплодисменти и мечтаеха за по-добро бъдеще, бяха разочаровани, защото в тяхната страна избухна жесток конфликт на религиозна основа, в резултат на който загинаха десетки хиляди хора.

Спомняйки си за тези години, мнозина говорят и за скандала с издевателствата върху затворници в затвора Абу Гариб и за това, което те наричат американската злоупотреба с власт.

Почти девет години след инвазията американското военно присъствие в Ирак се приближава към своя край. Останалите 24 000 войници се очаква да напуснат страната до 31 декември.

Но политическите партии се карат помежду си, шири се религиозно разделение, всеки месец сунитски и шиитски бунтовници заплашват стабилността с многобройни нападения и много хора не са сигурни дали тъкмо този демократичен модел в Ирак е това, от което те се нуждаят или което искат.

"Отървахме се от Саддам, но проблемът сега е, че имаме много проблеми", каза приятелят на Али, 23-годишният безработен охранител Хамза Джабар, седейки в бръснарницата.

Стотици хиляди иракчани са безработни. Нивото на безработицата достига 15 процента, като други 28 процента от хората работят на непълен работен ден. Според правителството в бедност живее почти една четвърт от 30-милионното население.

В разговор с десетки иракчани в шиитския жилищен район Садр Сити всички неохотно признаха, че американските сили са донесли демокрация. В този гъсто заселен бедняшки квартал подкрепят Муктада Садр - ревностно антиамерикански настроения шиитски духовник, чиито последователи се бориха срещу американските
сили.

Иракчаните свободно изразяват разочарованието си от действията на своите лидери след 2003 г., както и негодуванието си срещу вътрешнополитическите борби.

"Американците донесоха демокрацията в Ирак. Но нашите лидери я подкопаха. Те я използват за своя собствена изгода", каза Халид ал Таей, 35-годишен собственик на магазин за компютри в северната провинция Ниневия.

В другия край на Багдад, в сунитския район Адхамия, дузини сунити виждат нещата по друг начин.

Сунитите доминираха Ирак при Саддам и се почувстваха политически маргинализирани след инвазията, тъй като властовите позиции се заеха предимно от шиити. Сунитите са част от крехкото коалиционно правителство на премиера шиит Нури ал Малики, но мнозина от тях смятат, че са потискани от неговото управление.

"Виждате ли войника на онзи контролно-пропускателен пункт", пита 48-годишният собственик на магазин Уаел ал Халаджи. "Той може сега да ми стори каквото си поиска и аз не мога да му кажа нищо. Това демокрация ли е? За каква демокрация ме питате, когато ми се отнемат основни човешки права? Ако това разбират американците под демокрация, проклета да е тя."

Пейзажът все още е осеян със стотици контролно-пропускателни пунктове, а иракчаните са разочаровани от продължаващите вече почти девет години строги мерки за сигурност.

"За съжаление, ние в арабските страни и не само иракчаните, не знаем какво е демокрация. Затова и не я заслужаваме", казва Халаджи.

Вдъхновени от въстанията от Арабската пролет в Египет, Тунис и други страни, иракчаните демонстрираха тази година срещу корупцията, лошото качество на най-елементарни услуги, както и за политически реформи. Но когато бъдат запитани дали Ирак има нужда от своя собствена Арабска пролет, мнозина отхвърлят тази идея.

"Това означава още кръвопролития, а на нас ни писна от тях. Вижте хората в страните от Арабската пролет. Те се бият помежду си", казва Хусаин Али в бръснарницата."Ние можем да гласуваме. Можем да променим нещата чрез гласа си."

"Ако това не даде резултат, то тогава няма да имаме друг избор освен да ги свалим със сила", допълни той.

Замисляйки се за времената, които предстоят след изтеглянето на американските войници в края на годината, доста иракчани казват, че се страхуват за бъдещето на тяхната демокрация.

"Партиите на ислямските фундаменталисти чакат тази възможност, за да грабнат властта", каза 42-годишният шофьор на такси от Мосул Мохамед Ясим. "Ако това стане, ще трябва да кажем сбогом на нашата демокрация."

(БТА)