Мъченията на затворници в нова Либия

Животът на затворника в нова Либия е монотонен и същевременно стресиращ. Всекидневието от молитви, закуска, напътствия за исляма, бобена супа и прекарваните нощи в общо помещение с още 200 души е прекъсвано от разпити.

За затворниците да ги разпитват извън затвора често пъти означава да бъдат бити или измъчвани от военната полиция, пише ДПА.

Миналата седмица международната организация "Лекари без граници" преустанови дейността си в малката клиника в затвора в град Мисурата, след като регистрира 115 случая, при които затворници са били измъчвани по време на разпити.

"Критиките ни не са насочени към ръководството на затвора, тъй като към затворниците там се отнасят добре", каза Клаудия Еферс от „Лекари без граници“. "Следите от насилие бяха открити, след като затворниците се завърнаха от центровете за разпити."

Миналата година Мисурата беше арена на тежки битки между бунтовническите сили и верните на Муамар Кадафи, който беше убит през октомври.

Шейх Фатхи Абдел Салам Дарас, началник на импровизирания военен затвор в Мисурата, също е недоволен от грубото отношение към затворниците.

"Всеки, който отиде на война, е истински мъж, но хората, които бият затворници, са страхливци", каза 37-годишният Дарас, който ръководи затвора с помощта на 65-ма доброволци.

На бюрото му има визитни картички на представители на правозащитната организация "Амнести интернешънъл". Нейни хуманитарни работници наскоро са го посетили, а той си признава, че не разбира много от закони за човешките права и международни конвенции.

Дарас казва, че ислямът е неговата пътеводна светлина. "Малко бой по време на разпит не е чак толкова зле. Но не трябва да се случва нищо повече от това."

В кабинета на началника постоянно се влиза и излиза, а мобилният му телефон не спира да звъни през цялото време. Жицата към слушалката на хендсфрито се губи в гъстата му брада, а на главата му има черно-бяла куфия (памучна кърпа за глава, обикновено бяла или карирана, която се връзва чрез лента – бел.ред.).

"Когато ме видят, западните посетители отначало си мислят, че съм поредният, който прилича на Осама бин Ладен."

"Какво става там?", пита Дарас по телефона. Двама души от клана на Кадафи са били задържани от "революционна бригада" на пропускателен пункт в западната част на града. Те искат да посетят свой роднина във военния затвор. "Добре. Ще дойда и ще го уредя сам", крещи Дарас.

Той тръгва, за да обсъди въпроса с хората на пропускателния пункт. "Тук е пълен хаос", казва той, мръщейки се. Дарас е недоволен, че трябва да работи, без да има зад себе си властта на министерство.

През прозорците с решетки на кабинета му се виждат събраните в закрития двор 1000 затворници. Повечето от тях отдавна не са имали възможност да се избръснат, но брадата на никого от тях не е дълга като тази, на която се радва Шейх Фатхи. Той знае, че някои от мъжете, седящи на покрития с мокет под, са невинни, докато други са убивали опоненти на Кадафи и са изнасилвали жени. Но той не се смята за съдия.

"Нашата задача е хората, докарани тук от бригадите и армията, да имат одеяла и достатъчно храна. Осигуряваме медицинско обслужване и се уверяваме, че роднините им могат да ги посещават", казва той.

Мерките за сигурност в затвора не са строги. Само неколцина от брадатите пазачи са видимо въоръжени.

От личния състав на затвора казват, че е имало само един опит за бягство. "На улицата те биха останали на милостта на хората, които взимат закона в собствените си ръце", казва един от хората на Дарас.

Шейх Фатхи нямал никаква представа как се ръководи затвор, когато поел центъра за задържане, намиращ се в сгради, в които до миналата година са се помещавали службите на Кадафи за вътрешна сигурност.

Но той добре познавал сградата, защото режимът на Кадафи се отнасял с подозрение към вярващите мюсюлмани с дълги бради като неговата. Той е бил призоваван и е бил разпитван там по различни поводи. "Но никога не са ме били, защото съм от голямо семейство, което те очевидно не искаха да предизвикват", казва Дарас.

(БТА)