Венецуела - страната, в която бензинът е по-евтин от водата

Във Венецуела няма значение дали колата ти изразходва 6 или 30 литра на 100 км, защото държавата харчи милиарди долари за субсидиране на бензина и никъде другаде по света горивото не е толкова евтино, колкото в тази латиноамериканска страна. Шофьор на мотоциклет-такси, който може да кара по 10 часа на ден в хаотичния трафик на Каракас - град с 6-милионно население - отначало не разбира въпроса колко струва да налее около 10 литра бензин в резервоара, пише в материал ДПА.

Накрая бръква в джобовете на панталона си и се усмихва, показвайки малка монета. Тя е 1 боливар - 23 щатски цента според официалния обменен курс. Но повечето хора обменят парите си на черния пазар, където техните боливари струват по-малко. Така литър бензин А95 е на смешната цена от 1 щатски цент. Никъде другаде по света той не е толкова евтин.

Нищо чудно, че в богатите квартали на Каракас, като скъпия район Алтамира, на бензиностанциите на държавния петролен гигант "Петролеос де Венесуела" спират предимно големи джипове и луксозни коли с по 4-литрови двигатели. Там ги няма едро изписаните цени на горивата, както е другаде по света. "Бензинът е на смешна цена", казва Енрике - шофьор на такси, който кара сравнително малък Форд Фюжън с 3-литров двигател с 6 цилиндъра.

В по-бедни райони като Барио Петаре по улиците се движат като таксита 20 и 30-годишни шевролети и тойоти Лендкрузър на същите години. Разходът на гориво на автомобилите няма никакво значение за живота във Венецуела. Водата например е много по-скъпа от бензина.

В магазините литър вода върви по 8 боливара (1,86 долара по официалния обменен курс). За толкова можеш да напълниш с гориво 80-литров резервоар, който можеш да заредиш три пъти за цената на пакет цигари (30 боливара или 6,98 долара).

Лявото популистко правителство на венецуелския президент Уго Чавес не иска да прави никакви експерименти с цените на бензина; евтиното гориво трябва да е от полза за народа. Но то излиза скъпо, защото 90 процента от реалната цена на бензина се покрива от субсидии. Потребителят плаща само незначителна част от реалната му стойност.

Само "Петролео де Венесуела" харчи за тази цел по около 1,5 милиарда долара годишно, сочат официалните данни. А общата сума на субсидиите според различни оценки е значително по-голяма - най-малко 7 млрд. долара годишно.

Венецуела е една от най-големите производителки на суров петрол и е член на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Според венецуелските власти тя разполага с около 300 млрд. барела нефт - най-големите запаси в света. Парадоксално, но Венецуела налага да внася бензин, защото рафинериите й нямат капацитет да задоволят търсенето на вътрешния пазар. Положението стана още по-тежко заради експлозията и последвалия пожар преди няколко седмици в най-голямата венецуелска рафинерия Амуай, когато загинаха над 40 души.

Макар повечето хора да разбират ефекта от субсидиите, почти никой не смее да се замисли какви са истинските пазарни цени на бензина. И Чавес, и съперникът му Енрике Каприлес - кандидат на обединената опозиция, са наясно с проблема в навечерието на президентските избори на 7 октомври. Двамата, подобно на всички други, помнят 1989 г., когато опитът цената на бензина да приближи реалната, предизвика съпроводени с насилие размирици, при които бяха убити стотици хора.

Идеята тогава бе бензинът да поскъпне със 100 процента, а общественият транспорт - с 30 процента. Венецуелското правителство постоянно призовава хората да пестят бензин, за да може то да пести от субсидии. В граничните щати с ограничен успех се използват чипове, които регулират потреблението на гориво и възпрепятстват контрабандата - особено към Колумбия, където цената на бензина е многократно по-висока от тази във Венецуела.

Но докато продължават да текат милиардите от износа на петрол и цената на суровия петрол се държи над 100 долара за барел, никой във Венецуела не се замисля сериозно да пести.

(БТА)