Руснаците се връщат на първа линия срещу джихадистите

Американците и НАТО ускоряват изтеглянето си от Афганистан, а Москва се подготвя да се изправи - сама или заедно с регионалните си съюзници, срещу джихадистките движения, които са много активни и в бившите съветски републики. Това е заплаха, която може да нарасне, да разшири обхвата си, да стане по-интензивна, ако се потвърдят прогнозите на някои мозъчни тръстове, че след изтеглянето на съюзническите сили от Афганистан страната отново ще падне в ръцете на талибаните, пише вестник "Соле 24 оре".

В последните седмици инициативите на руския президент Владимир Путин потвърждават неговото желание да консолидира политическите и военните позиции на Русия с оглед на този високорисков сценарий, който може да дестабилизира централноазиатските републики и да застраши южните части на Русия, населявани от мюсюлмани.

В края на септември руският президент се срещна в Бишкек с президента на Киргизстан Алмазбек Атамбаев, с когото подписаха споразумение, гарантиращо на руските военни контрола на военновъздушната база Кант до 2032 г. Така договорът, който изтичаше през 2017 г., беше подновен за още 15 години в замяна на заличаването на 380 милиона евро дългове и на отпускането на 1,3 милиарда кредити за изграждането на две водноелектрически централи.

"Даваме си сметка за настоящата обстановка в Афганистан и за това, че присъствието на руски военни както в Таджикистан, така и тук, в Киргизстан, е важен фактор за стабилност и за противопоставяне на терористичната заплаха", подчерта тогава Путин.

Споразумението за използването на базата в Кант, където са разположени 700 руснаци от военновъздушните сили заедно с хеликоптери Ми-8, изтребители Су-27 и бомбардировачи Су-25, предвижда още едно удължаване до края на 2037 г. То е доказателство, че малката бивша съветска република иска да запази руското военно присъствие, което да не бъде само символично, заради опасността от възможно напрежение от ислямистки характер, подобно на това, което вече възникна в Узбекистан.

Споразумението между Русия и Киргизстан предвижда, че руснаците ще се грижат за обучението и за оборудването на киргизстанските войски и ще запазят контрола и върху телекомуникационен център. Според споразумението руснаците преди всичко ще подпомагат армията на Бишкек да защитава националния суверенитет и националната сигурност. Тази клауза на договора превръща де факто Киргизстан в нещо като протекторат на Москва.

Докато киргизстанските власти подновяваха договора за руската база, те потвърждаваха пред Вашингтон, че концесията за използването на летището в Манас ще изтече през 2014 г., лишавайки по този начин САЩ от една от най-големите им логистични бази, нужна им за подкрепата на силите, разположени в Афганистан. Тази военна база ще бъде широко използвана във фазата на изтегляне на съюзническите сили от Афганистан. Неотдавна там беше разположен и италиански товарен самолет С-130.

Москва поднови също и военните споразумения с Таджикистан, където 201-ва руска моторизирана дивизия контролира от години афганистанската граница, опитвайки се да пресече трафика на оръжия и на опиум и да блокира проникването на терористи. Подновяването на споразумението за три военни бази беше подписано в Душанбе от Путин и от таджикистанския президент Емомали Рахмон.

Руското военно присъствие беше удължено до 2042 г. с опцията за още едно удължаване до 2047 г. В замяна Москва гарантира да достави руски газ на вътрешния таджикистански пазар, без да налага мита върху него, както и да подкрепи с първоначалната сума от 5 милиона долара службата за борба с разпространението на наркотици на Таджикистан, за да пресече трафика на дрога към Русия. Само през първите шест месеца на 2012 г. тази служба на Таджикистан конфискува почти 3400 килограма наркотични вещества.

Путин освен това обеща на таджикистанските работници да получат разрешителни за работа в Русия за срок от три години и да удължи периода им на престой до 15 години, подпомагайки по този начин бюджета на Душанбе, силно зависим от парите, изпращани от 1,3-те милиона таджикистански емигранти в Русия. През 2011 г. тези постъпления достигнаха три милиарда долара.

В руската стратегия републиките, които едно време бяха част от СССР, сега представляват зона, от която Москва се интересува изключително много и в която винаги се е стремила да не допусне американците. Републиките същевременно са и на първа линия в сблъсъка с ислямистките движения, окопали се в Афганистан и в
пакистанските племенни райони. Поради тази причина руснаците имат същия интерес като западняците да поддържат афганистанското правителство, на което Москва доставя стотина хеликоптери, платени от Вашингтон. Москва обеща на афганистанското правителство и военна помощ след изтеглянето на силите на НАТО.

Освен това ислямистката заплаха тегне директно над Русия в Кавказ, където шест години след края на военните операции от няколко месеца насам се завърнаха подразделения на армията, на руското цивилно /ФСБ/ и на руското военно разузнаване /ГРУ/. Те ще трябва да се справят с увеличаващите се терористичните актове от ислямистко естество, които миналата година отнеха живота на 187 души и раниха 440 души, сред които полицаи и военни. Всичко това накара Москва да реши да прати отново военни там.

"Руските военни вече започнаха да участват в антитерористичните операции в някои райони на Северен Кавказ, където обстановката продължава да е напрегната. Военните действат съгласно свои собствени програми, но в много тясно сътрудничество с оперативната група на местното министерство на вътрешните работи и с тайните служби", заяви неотдавна руски военен източник пред руската агенция Интерфакс. Специалният режим за борба с тероризма в сила от 1999 г. в Кавказ беше отменен през 2006 г. след 10 години на война, отнела живота на 50 000 души. Москва изтегли 20 000 военни, но сега източниците, цитирани от Интерфакс, говорят за завръщане на специалния режим в различни региони на Северен Кавказ. Там вече има четирима убити военни в провеждащите се в момента операции в Дагестан и в Ингушетия.

"В последно време обстановката се влоши, по-специално в Дагестан, където нещата вървят зле", коментира Павел Фелхенхауер, анализатор към фондацията Джеймстаун. Той изтъква недостига на местни сили, но и загубата на опит в последните години от военните в операциите срещу бунтовниците и терористите.
 

(БТА)