Турция - регионалната сила с евроамбиции

Европа е толкова важна за Турция, колкото и Турция за Европа. Анкара знае, че без Германия няма да влезе в ЕС. Но само ако Турция запази своите евроамбиции, към нея ще могат да се предявяват претенции за още реформи, пише Дойче веле.

Турският премиер Реджеп Таип Ердоган винаги може да те изненада. При предишни свои посещения в Германия той редовно критикуваше политиката за интегрирането на чужденците. Нещо повече, Ердоган повтаряше, че "асимилацията" била престъпление срещу човечеството. И ето, че този път той смая всички с кроткия си тон. На какво ли се дължи този положителен обрат? Защо ли Ердоган изведнъж призова турците да се интегрират в «Алмания»?

Не и без Германия!

Турция амбициозно си присвоява ролята на регионална сила. Страната се гордее с нечуван в Европа икономически растеж и все по-често поема отговорността да посредничи за стратегиите на западните държави, когато трябва да се решава поредният конфликт на юг от Турция. Анкара естествено желае да продължи и усили тази тенденция, която превръща страната от периферен и незначителен играч във важен регионален фактор.

За целта обаче не стига само едно членство в НАТО – Турция има нужда и от непрестанната подкрепа на ЕС и най-вече на Германия. Цели 37 процента от турската външна търговия се осъществява с държави от ЕС. Самата Турция много иска да влезе в Евросъюза, а тази цел не може да се постигне без подкрепата на Германия. И Ердоган добре знае, че напреженията в германо-турските отношения вредят на сближаването с ЕС.

Германия пък е убедена, че като страна, която се намира на самия кръстопът между Европа и Близкия Изток, Турция непременно трябва да запази амбициите си за еврочленство. Турция е изключително важна за европейците по различни геостратегически причини, например за да се гарантира задоволяването на европейските енергийни потребности. Ако Анкара реши наново да дефинира политиката си и да обърне гръб на Европа, това ще донесе неприятности на европейците, и то не само политико-икономически.

Кой какво очаква от другия?

Колкото до проблема, който винаги излиза на дневен ред: да, положението на немюсюлманските малцинства в Турция бавно се подобрява, но все още е далеч от очакваните стандарти. Големи групи от населението, например алевитите, протестират срещу тежките посегателства върху правата им, срещу преследванията и произволните арести. Същото се отнася и до журналистите и интелектуалците. Към Турция могат да се отправят претенции за провеждане на наложителните реформи – обаче единствено, ако тя запази своите евроамбиции.

Германският канцлер Ангела Меркел ще посети Турция през февруари 2013 година. Това решение е доста смело в годината, когато в Германия предстоят избори. Преди тази визита правителството на Меркел има доста работа за вършене в областта на двустранните отношения. На дневен ред са наложителните облекчения на визовия режим за бизнесмени, хора на изкуството и студенти. Турците в Германия очакват също да им се разреши двойно гражданство.

Друга много мъдра политическа стъпка би било решението Турция отново да участва като гост на срещите на високо равнище на Евросъюза. Защото става дума не за коя да е държава, а за една страна, която отдавна заслужава да бъде третирана като пълноценен европейски партньор.