Има ли граници благородството?

Париж, Франция. Тя се спря пред просякинята, погали я по главата и попита: „Как си, майко? Здрава ли си? Имаш ли нужда от нещо?“ В този момент графиня Ан дьо Колбер Христофоров ми напомни на Майка Тереза – по добрина и благородство. А просякинята се оказа … българка.  Почти не разбираше думите на жената със синя кръв, но със сигурност усещаше човешката ѝ загриженост. След това научих, че от момента, в който графиня дьо Колбер вижда възрастната жена да проси на тротоара, редовно й носи топли дрехи и храна.

В дома на графиня дьо Колбер Христофоров в центъра на Париж са живели десетки българи. Съвсем безусловно.

Струва ми се, че тя обича България повече, отколкото ние самите. С нестихващ ентусиазъм се опитва да промени негативното мнение на французите за нас. „Те са сърдечни и  много работливи!“, казва тя на всеки познат французин, стане ли въпрос за българите. Любовта към красотата на България е вписана в много от картините на графинята, която е международно утвърден художник. Всеки българин ще разпознае в тях редица китни български места от Родопите, морето, Панчаревското езеро.

Връзката ѝ с България – нейният съпруг

Професор д-р Боян Христофоров - светило в областта на медицината и дългогодишен ръководоител на Клиниката по гастроентерология в болница „Кошен“, Париж. Кавалер  на Ордена на почетния легион и  удостоен с титлата „Доктор Хонорис Кауза“ към МУ Варна. Родителите му напускат България през 1947 г., времената били тежки. Баща му, Петър Христофоров, професор по романска филология, преподава в България, Германия, а след това и във Франция. А майка му, Надя Христофорова – превежда за първи път на френски език „Под игото“ на Иван Вазов. Семейството се установява в Париж и започва нов живот. Боян е едва десетгодишен. Още в ученическа възраст той получава по пощата повиквателна заповед за отбиване на военна служба в България, но той така и не се явява, поради което в родината му го осъждат  на „смърт чрез разстрел“. Провинението – неизпълнение на заповед по военна служба.

Боян Христофоров за първи път стъпва на българска земя едва през 1971 г. „Обичам родината си. Всъщност имам две родини - едната е с корени. Другата е Франция, която ме посрещна щедро“, споделя известният и уважаван повече във Франция професор д-р. Боян Христофоров. Как се запознават?

Като в приказка. Съдбата е решила и двамата да се родят на 11 септември 1936 година и да се срещнат съвсем случайно в град Тюбинген, Германия, през 1962 година.

Той, Боян Христофоров, млад лекар на военна служба, изпратен да работи в германска болница. И тя, Ан дьо Колбер, наследничка на аристократичен род, командирована като детска учителка по френски език в германско училище. Едно от децата в училище се разболява и младата учителка го води на дежурния лекар. Съдбоносна среща! Любовта не пламва веднага. Следват дни, изпълнени с приятелски срещи и разговори. И когато трябва да се разделят, за да се върнат – той в Париж, а тя в родния Прованс, решават, че не могат един без друг.

Решението да се оженят се приема с ужас от аристократичното семейство Колбер. Родители, близки и роднини се противопоставят категорично благородничка да се омъжи за чужденец, беден лекар, българин, при това православен, защото Ан дьо Колбер е родена графиня, седмото от десетте деца, наследничка на великия Жан-Батист Колбер – финансов министър на Краля Слънце Луи XIV. 

„Имаше твърда дисциплина у дома. Нашият баща ни възпитаваше много строго. Всяко дете имаше задължения, а когато не ги изпълнявахме или правехме бели – получавахме съответното наказание. Не бяхме глезени“, спомня си за детството графинята, докато показва дебела книга с твърди корици, събрала цялата история на фамилия Колбер.

„Баща ми ревностно спазваше традициите и искаше всяко от децата му да има равностоен брак. Затова не прие Боян“, разказва графинята години по-късно. 

Непокорната наследничка е изгонена от фамилния замък в Прованс. Напук на правилата, двамата се женят на общия си рожден ден – 11 септември 1962 г.  Ан дьо Колбер Христофоров прекрачва прага на бащиния си дом години по-късно, едва когато баща ѝ, на смъртно легло, се разкаял за гордостта си. 

„Животът ми се дели на две половини – до срещата ми с Боян и след това. В първата половина – строги порядки, сурово възпитание и предразсъдъци като например, че жена не бива да става художник. А аз съм бунтар по душа и винаги имам собствено мнение. И все пак това строго възпитание ме научи на самодисциплина, отговорност и умения да се държа еднакво добре както във висше общество, така и с най-обикновени хора. След срещата ми с Боян започнах нов живот, който повече ми допадна. Боян подкрепи желанието ми да рисувам. Благодарение на него опознах света и намерих много приятели, особено в България“, споделя мадам Ан дьо Колбер Христофоров.

За малките и големи чудеса на семейство Христофорови 

Те даряват радост и сбъдват мечти. В дома на Ан и Боян Христофорови, в идеалния център на френската столица, подслон, храна и грижа намират над 50 студенти, повечето от тях българи.  Когато и 4-те деца на семейство Христофорови - Никола, Пиер, Елена и Калина, тръгват по своя път, те решават да предоставят дома си на млади българи, които искат да се развиват. „Ние им осигуряваме храна и подслон, помагаме им с каквото е нужно. Единственото условие е да бъдат отговорни в следването си“, казва проф. Христофоров. Атмосферата в мезонета е семейна и топла. Всеки студент става член на тяхното семейство. Събират се всяка неделя на обяд и обсъждат проблеми и отговорности, а Ан и Боян ги изслушват като истински родители.
 
Младата перкусионистка Василена Серафимова е една от студентките, които живеят у Ан и Боян. „Запознах се с леля Ан и чичо Боян през 2006-та година след един мой концерт. Леля Ан беше със сълзи на очи. Предложиха ми да живея у тях, казаха ми, че съм добре дошла. За мен това беше  чудо! Не бях чувала толкова мили думи. Направиха много за мен през годините. Аз не съм първата или втората, а 42-рата и съм изключително щастлива“, разказва Василена, която в България печели приза "Млад музикант на 2008 година".

Контактите с младите хора продължават и след това – Ан и Боян следят тяхната реализация в живота и се радват на успехите им.

„Аз живях у тях почти 6 години. Те станаха част от семейството ми, а аз – част от тяхното. Благодарение на тях завърших в едно от най-престижните висши училища по изкуство и дизайн – ESAG Penningen. Там дисциплината беше желязна - от 370 души завършихме само 70. Често съм падала духом и съм се обезкуражавала, но Ан и Боян винаги ми даваха сили и ме подкрепяха. Обичам ги като свои родители. Винаги ми е приятно да ида у тях, винаги съм сърдечно посрещната. Имам чувството, че никога не съм напускала този дом. И до ден-днешен ме подкрепят и се виждаме често“, споделя Юлия Николова, просперираща млада арт дизайнерка в Париж. „Аз не деля хората по цвят, религия и националност. Деля ги само на добри и лоши!“

Преди години Ан Христофоров се запознава с Калину̀ – беден неук мюсюлманин, семеен с осем деца, по професия готвач и … бездомен. Приютява ги в дома си, пише писма до разни институции и успява да им осигури и обзаведе жилище. В разговори с Калину̀ графинята разбира, че той мечтае да отиде до Мека и да стане хаджия. Тя му купува двупосочен билет и сбъдва мечтата му. „Бяхме се събрали у Ан и Боян на обяд. Беше Денят на бащите и по традиция всеки баща трябваше да получи подарък. Калину̀ готвеше в кухнята. Ан го извика и пред всички му подари плакат, навит на руло. Той разгъна големия плакат, а на него – снимка на Калину̀ в цял ръст и облечен в традиционното бяло мюсюлманско облекло. Признателният готвач силно се разчувства и заплака от радост“, разказва  българска учителка по френски език, чиято мечта да посети Париж се сбъдва благодарение на щедростта и гостоприемството на Христофорови.

Стотици хора от цял свят са посетили къщата им като скъпи гости. Особено през лятото, когато студентите са във ваканция. Случва се понякога в дома им да има хора от 3-4 държави. През изминалото лято Ан и Боян приемат в дома си група български ученици, изучаващи френски език. Освен разглеждане на забележителностите и упражняване на езика в естествена среда домакините организират за учениците среща-разговор с българския посланик във Франция Марин Райков, посещение и разговор с екипа на Ирина Бокова в ЮНЕСКО и посещение на кметството на Париж.  „Те са много възпитани, умни, трудолюбиви и скромни деца! И са от България!“, хвали се Ан на всеки познат, който я види с 10-те деца накуп из улиците на Париж.

Добрите им дела не спират дотук

Още през 90-те години основават асоциация „Хуманитарна помощ за България“, чрез която организират изпращането на храна и лекарства. Проф. Боян Христофоров съдейства  студенти по медицина да специализират по програмите „Темпус“ и „Еразъм“ в Белгия и Франция, а чрез членството си в Малтийския орден осигурява средства за построяване на детски психиатричен център в Александровска болница. С работата си в неправителствени организации той подпомага и обучението на ромски момичета за медицински сестри. „Някои от тях вече работят като лични асистенти“, споделя с радост професорът.

„Малките добринки ни правят истински щастливи“, искрено споделят Ан и Боян Христофорови, които повече от 50 години се радват на спокоен и изпълнен с разбирателство съвместен живот в къщата на любовта – така наричат те своя гостоприемен и интернационален дом в центъра на световната столица.

И всички, които са се докоснали до тяхното душевно благородство, могат само да го потвърдят.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.