Смяна на системата. Кому е нужно това?

Протестите от последните дни бяха ефектни. Не е сигурно обаче дали донесоха бленуваните резултати. Това е и причината недоволството да продължава, макар вече да не е ясно срещу какво се протестира. Всъщност още в началото не беше ясно каква е целта – сваляне на цената на тока, борба срещу монополите, борба срещу правителството и още и още и още.

Е, правителството падна, върви се към предсрочни избори. Брилянтен политически ход на ГЕРБ, каквото и да си говорим. Народът поиска, доскорошният народен герой му даде. На всеки трезво мислещ бе ясно, че с наближаването на изборите натискът върху правителството щеше да става все по-силен, а рейтингът – да се топи.

Поръчкови или не, появиха се митинги в подкрепа на правителството. Електоратът на ГЕРБ ще се консолидира – а той със сигурност не е толкова малко, колкото мнозина се опитват да го изкарат.

Както и да е, не това е основното.

Протестите до момента не произвеждат своите лица – всичко изглежда хаотично, няма общи искания, намесиха се и различни подривни и агресивни елементи. От протест с цел – бунт срещу монополите, вече имаме инертна маса от недоволни, за която нищо не е достатъчно.

Около мен има хора, които протестират. На въпроса за целта най-честата причина, която се изтъква е смяна на системата.

„Смяна на системата”. Звучи много примамливо. В този израз се събира цялото недоволство и всички проблеми на прехода. Нова система – звучи романтично, но и далечно, защото никой не дава отговор каква трябва да е новата система.

Смея да твърдя, че на хартия имаме една от най-добрите системи на управление – парламентарна република с разделение на властите, избори на всеки четири години, процедури за предсрочни избори. Това е на хартия.

Дори в момента всеки, който се замисли, трябва да си даде сметка – ами това е демокрацията – народът дава властта, народът я отнема. Поискаха оставка – получиха я. Системата работи. Народовластие в действие.

Друга важна причина за протест е желанието за свикване на Велико народно събрание. Това пък защо? Такъв законодателен орган трябва да се свиква при ясни желания и принципи за изграждане на новата конституция. Макар че в момента не конституцията е проблемът. Поне не основният.

Правителство от средите на протестиращите, народовластие, национализация – абсурдите на тълпите

Най-смисленото искане от всички е борбата срещу монополите. Безспорно това ще помогне на всички и ще е от полза за всички. Как обаче ще се води тази борба през следващите месеци? Със служебно правителство, което няма право на законодателна инициатива? Не вярвам.

Тук протестът се провали – случайно или не. Защото борбата срещу монополите ще бъде отложена – очаква ни ожесточена предизборна кампания със закани и политиканстване, страхове от реваншизъм и подхвърляне на горещия картоф. Но ще се сетим за това при следващия ценови шок.

Провалът се вижда и от други ъгли. Оставката на Борисов сякаш смути протестиращите – макар много от тях да настояваха за тази оставка, сбъдването на желанието им ги изненада. Това се вижда от липсата на идеи, от празното говорене на онези, които се осмеляват да говорят.

Сред абсурдите, които се чуват, са шоково увеличение на доходите, рязко харчене на пари, национализация, изгонване на чуждите инвеститори. Най-големият хит от вчера обаче е идеята служебното правителство да бъде съставено само от средите на протестиращите. Тишина и аплодисменти. Инертната маса, която не знае какво иска, ще поеме руля и ще бъде адекватна.

Въпреки всичките си кусури, политическата класа в България има своите кадърни представители. Просто трябва да бъдат притискани, да се вижда, че суверенът иска отчетност. Защото нека си признаем – масовата нагласа е да не се гласува, а интересът към политиката да се заражда само около избори или ако си изгубим работата.

Системата е прекрасна, но в нея отсъства най-важният елемент – гражданският контрол. За съжаление нищо не е в състояние да изкара хората на протест, освен когато директно им се бръкне в джоба. Защото нито протестирахме когато спряха еврофондовете, нито когато национализираха пари от пенсионните фондове. Да не говорим за протести заради липса на реформа в здравеопазването или в образованието.

Примери в тази посока може да се дават много. Въпросът не е да си ги припомняме, а да потърсим нашата роля в решаването на проблемите. Вие например едва ли сте доволни от последните 23 години. А бихте ли влезли в политиката? Бихте ли се заели с обществените проблеми?

Когато си отговорите на тези въпроси, тогава си помислете смяна на системата ли е нужна или е нужно да се възползваме от правата и възможностите си.

Още новини от България четете в Investor.bg