Социалистическата мечта на Чавес умира бързо

Само шест седмици след погребението му социалистическата мечта на Уго Чавес залиня. В неделната вечер посочения лично от него за наследник Николас Мадуро спечели президентските избори, но на косъм, пише "Файненшъл таймс".

Мадуро - самопровъзгласилият се "син на Чавес", спечели 50,7 процента от гласовете срещу 49,1 процента за опозиционния лидер Енрике Каприлес, което представлява разлика от едва 250 000 гласа. За сравнение - на президентските избори през октомври Чавес спечели с 11-процентова преднина. Каприлес отказа да признае резултата, докато не бъде извършено повторно преброяване на гласовете. Мадуро се съгласи.

Да приемем, че резултатите са действителни и няма доказателства за манипулации. Това все още не дава мандат на Мадуро или на възприетия от него радикален социализъм. Венецуела се е превърнала в страна, разделена на две - изглежда по непримирим начин.

Този близък резултат също така ще подкопае позициите на Мадуро в собствената му управляваща Единна социалистическа партия на Венецуела (ЕСПВ).

Петдесетгодишният бивш министър на външните работи и синдикален лидер ще срещне сериозни трудности в помиряването на най-различните чавистки фракции, много от които смятат, че биха се справили по-добре от него. Най-големият му съперник Диосдадо Кабельо управлява както националното събрание на страната, така и партията (Кабельо е зам.-председател на ЕСПВ - бел. ред.) и има могъщи съюзници в армията. Той вече заяви, че изборните резултати изискват дълбока самокритика, което може да означава признание за очебийната неефективност на държавата във Венецуела и за корупцията – или пък е първото предизвикателство към Мадуро. Така или иначе, в страната цари бъркотия, без значение кой ще дойде да я управлява.

Въпреки всичките спорове около Венецуела и цялата й сложност всичко за нея може да се сведе само до думата "петрол". През последното десетилетие благодарение на шесткратното увеличение на цената на петрола страната се радваше на безпрецедентни приходи - почти в размер на един трилион долара. Именно това богатство изстреля Чавес и чековата му книжка на световната сцена. И тъкмо петролните приходи плюс уникалната му харизма спомогнаха за поддържането на революцията у дома. Всички дупки в Боливарския проект се запълваха от личността на Чавес - и се дозапушваха с още петродолари.

Но президентът почина на 5 март, приходите на Венецуела от нефта намаляват и цените на енергийните източници вече не се покачват. Икономиката е в безизходица. Може би Чавес щеше да съумее да държи сплотени чавистките фракции и при такива обстоятелства. Но Мадуро е неизпробван и нехаризматичен. Нито пък може да хвърля петролни долари за многото проблеми на Венецуела, така, както правеше Чавес. Наследството от 14-годишното му управление е страна с нова прослойка бедняци и с нов "болигархически" елит, но без средства за задоволяването им.

За опозицията - не всички от която са богати – чавистката мечта е кошмар. Към края на 10-дневната предизборна кампания те набраха мощ. Преднината на Мадуро започна да се топи много по-бързо, отколкото си мислеха повечето хора.

Това ще стимулира опозицията и ще й даде надежда – смъртта на Чавес промени много сериозно ситуацията. Но тя също така поставя Каприлес в трудно положение. Макар и да иска да покаже преимуществото си, той не може да се превърне в "обидения губещ". Спорните президентски избори в Мексико от 2006 г. могат да му послужат като предупреждение. След като тогава загуби на косъм, Андрес Мануел Лопес Обрадор отказа да признае резултатите и организира масови протести и гражданско неподчинение. В крайна сметка те се оказаха непопулярни и подкопаха подкрепата за него.

Венецуела сега се събужда за болезнената действителност. Каракас е с едно от най-високите равнища на убийства в света. Инфлацията се движи около 30 процента, бюджетният дефицит е около 15 процента от брутния вътрешен продукт, а обменният курс на черния пазар достигна до 25 боливара за долар - три пъти повече от официалния. Действието на болкоуспокоителното, което представляваха огромните приходи от петрола, вече изчезва, а с това и чавистките мечти. Сегашната политика на пренасочване на средства, нужни за петролни инвестиции, към скъпи социални програми, не може да продължава - но не може и да бъде спряна без риск от социален катаклизъм и политически хаос.

Дипломати, които познават Мадуро, казват, че той е прагматик, човек, който може да изведе венецуелската икономика към по-добро бъдеще. Наследникът на Чавес може например да насърчи повече чужди инвестиции в петролния сектор, което ще увеличи приходите на държавата. Но тази тънка преднина на изборите означава също, че Мадуро трябва да изглежда силен, антикапиталистически и революционно настроен, за да оцелее.

Такова балансиране може да се окаже невъзможно. Спечелил може би едни трудни избори, Мадуро се изправя пред едно още по-трудно управление като президент.

(БТА)