Мечтаел за Мерцедес и къща, а днес просто да оцелее!

Той си мечтае за по-добър живот. И тръгва да го търси в Германия. Година и половина по-късно за първи път отново спи на легло. Болнично. В приют за бездомни. Списание "Шпигел" разказва тъжната история на един българин.

Преди да тръгне да търси щастието си в Германия, Бисер Русев живее в родното си село Ветово, където всеки ден изкарва козите на паша. Той е добър пастир и никога не е губил коза. Собствениците на животните са изключително доволни от него и му плащат когато и с каквото могат - един ще му даде шише ракия анасонлийка, друг картофи, трети брашно или хляб. Пари в брой Русев рядко е получавал. Още по-рядко му се е налагало да напуска родното си Ветово, където се чувства сигурен, а и полезен. Не си спомня някога да е заключвал входната врата на къщата си.

Там, където парите растат по дърветата

Напоследък, откакто България е членка на ЕС, Русев все по-често вижда как негови познати заминават на гурбет в Западна Европа, предимно в Германия, откъдето после се връщат с нови коли, с пари, с които правят ремонт на къщата си, купуват си земя или просто се окичват със злато. "Много злато", казвал си Русев. Така у него се ражда желанието да отиде и той в тази далечна страна на мечтите, където "парите растат по дърветата", както му разказвали неговите приятели.

Днес, година и половина по-късно, Русев лежи на болнично легло в приют за бездомни във Франкфурт - с катетър и в очакване на тежка операция, която обаче няма кой да плати. На 8 квадратни метра той се опитва да събере отломките от някогашната си мечта, в една чужда стая и в една чужда държава. "Вече не мечтая за никакво германско злато, искам само час по-скоро да се отърва от този маркуч", казва Русев, сочейки катетъра.

36-годишният българин е със скъсан уретер вследствие на падане от високо при инцидент по време на работа в един химически цех. За тази работа е нает от човек на име Айдън, собственик на фирма за строителна дейност и търговия с турски стоки. Русев, който не говори немски, се чувства там сред свои - самият той е представител на турското малцинство в България. А работодателят му Айдън е един от хората, които печелят от труда на източноевропейските пришълци.

"Нямах късмет..."

Бисер е от другата страна на барикадата. Той е един от хилядите модерни роби на германския трудов пазар - хора, подмамени с фалшиви обещания за щастие и благосъстояние, но впоследствие жестоко експлоатирани от предприемчиви хора като Айдън. А когато нещо се обърка, както в случая с Бисер от Ветово, никой нищо не знае. И никой никаква отговорност не носи.

"Не извадих късмет", казва 36-годишният наемен работник от България, който оставил в родината си жена и две деца, за да работи по строежите в Германия. Тъй като германският трудов пазар е затворен за българи до края на 2013 година, го посъветвали да регистрира фирма - фиктивно, за да заобиколи забраната. Така Бисер получава разрешение за работа от градските власти в Офенбах, край Франкфурт. Само в района на Франкфурт има над 10 хиляди фиктивни фирми на българи и румънци.

Бисер Русев идва от район, в който предприемчиви търговци на хора са си разпределили териториите и захранват германския трудов пазар с роби от Източна Европа, работещи на безценица по 12 часа на ден. Три пъти седмично тези търговци организират транспорт до Германия. Именно по този начин Бисер пристига в Германия през лятото на 2011 година - с 5 килограма багаж. Първите 3 месеца спи на матрак в изоставена сграда заедно с още 15 българи - без течаща вода, без ток, само с един газов котлон. По-късно се премества в таванско помещение, където живеят общо 40 български работници. Срещу 155 евро на месец се сдобива с правото да спи в кухнята.

Мечтата, децата и полята

След трудовата злополука, която дори не била докладвана от фирмата, наела Русев във фаталния ден, добри хора помагат на българина да се свърже с профсъюза "Верди", който му осигурява легло в приют за бездомници. "Това е първото ми истинско легло, откакто съм в Германия", казва той. Нарича го "моят офис". Под възглавницата си държи синя папка, в която е историята на целия му престой в Германия. При пристигането си мечтаел за Мерцедес и къща, с която да ощастливи съпругата си. А днес просто иска да оцелее...

В България обаче не иска да се връща. Как да разкаже на близките си, че се е провалил на Запад? Освен това жена му го напуснала. Мъчно му е само за децата. И за полята в Северна България, които навремето кръстосвал с козите. От профсъюза "Верди" му казали, че е твърде вероятно съвсем скоро да получи дата за операция. "Има надежда", казва си той. Дано е така.
 

(Дойче веле)