Кой кара жените да носят бурки?

Интересът към религията в Таджикистан през последните години силно нараства, пише БиБиСи. Темповете на ислямизация на страната се забелязват най-силно в столицата Душанбе и в районите непосредствено около нея, а също в Согдийска и в Хатлонска област, разположени съответно в северната и южната част на страната. Там все повече жени и момичета носят хиджаб или бурка.

В планинския район Бадахшан и в долината Ращ предпочитат обичайните национални покрития - кърпи, които се завързват на горната част на главата. Бурката и дългият черен халат не са традиционно за жените от Средна Азия облекло. В огромното си мнозинство жените в Таджикистан, особено в селските райони, винаги са носили кърпи за глава.

Властите се опасяват от активизиране на ислямските сили и поради това въведоха забрана да се носи хиджаб в учебните заведения в страната. Но това не спира жените, които все по-често следват ислямската мода. Резултатите от проучване, проведено от комитета по проблемите на жените при таджикското правителство преди няколко години, показват, че над половината таджикски жени, които слагат хиджаб, правят това по принуда, опитвайки се по този начин да запазят семейството си.

Хиджабите могат да станат сериозна пречка при търсене на работа в Таджикистан, но, от друга страна, могат да помогнат на правоверните мюсюлманки по-бързо да се омъжат. Да се носи или да не се носи хиджаб - този въпрос става все по-актуален в Таджикистан. Много жени казват, че все по-често стават обект на упреци по този повод: защо не си с хиджаб?

Други призовават своите сънароднички да помнят за задълженията на мюсюлманската жена, на която ислямът препоръчва да покрива главата си. БиБиСи ни среща с две таджикски жени, едната от които носи хиджаб, а втората - не, и са попитани какво мислят за ислямизацията, принудата и правото на избор.

Зулфия Садъкова, известна таджикска актриса:

Моят мъж никога не е бил против това аз да работя. Творческият, актьорският ми живот започна по съветско време и тогава към представителите на творческите професии в Таджикистан се отнасяха по различен начин. Актьорите бяха уважавани, обичани. Да бъдеш художник, актьор, танцьорка беше престижно.

След като се омъжих, известно време носих традиционната таджикска кърпа, както правят всички таджикски съпруги. Освен това в селските райони винаги са носили кърпи. Аз също носех - от уважение към традицията, но никога не съм слагала хиджаб.

Сега в страната ще срещнем много жени, които носят мюсюлмански покрития на главата. Отношението ми към това не е еднозначно, както и към избора на тези жени. Ще се опитам да обясня своята позиция.

Признавам си, че дълго трябваше да привиквам към появата на улиците на все по-голям брой жени с хиджаб. Първите години не можех да разбера какво ги кара да правят това - планинците в Таджикистан никога не са носили хиджаб. Да, носили са кърпи, но не са закривали лицето си. Хиджабите, никабите, бурките не са наше традиционно облекло, всичко това е външно влияние.

Когато започна този процес, си спомних как в началото на века много таджикски жени захвърляха бурката, заради което много от тях бяха убити или измъчвани. За онова време това беше израз на позиция. А сега нашите жени отново доброволно се връщат към онези времена. Убедена съм, че връщането към традицията да се закриват лицата на жените не е доброволна и обмислена стъпка.

Неотдавна две мои дъщери също започнаха да носят хиджаб. Бях изненадана от избора им, но те имат право на свободен избор. Дъщерите ми са образовани, интелигентни, но пожелаха да носят хиджаб. И аз приех избора им, макар че не мога да кажа, че съм съгласна с него. Живеем в светска държава, в която законите защитават правата на всички. Не бих искала при избора на жизнен път, на убеждения, главен аргумент да стане диктатът, страхът, принудата. Всеки човек трябва да има избор.

Ойша Халимова, жителка на Душанбе, 21-годишна:

Аз нося хиджаб от три години. Никой не ме е принуждавал да нося мюсюлманско покривало. Преди да се омъжа, не носех хиджаб, а след това мъжът ми каза, че би искал, и аз го сложих. Та нали желанията на мъжа са закон за жената.

В училище учих до девети клас, а после спрях. Всеки ден се моля по пет пъти. Мъжът ми не разрешава да работя. Ако позволи, непременно ще работя. Носенето на хиджаб е задължение за всяка мюсюлманка.

Като млада, майка ми не е носила хиджаб, но сега носи. На мене почти не ми останаха приятелки. Всички се омъжиха и нямаме време да се срещаме. Повечето от тях след сватбата също започнаха да покриват главите си.

Съгласна съм, че всяка жена трябва да има избор, но ако мъжът е казал, то тя трябва да се подчини. Да слушаш мъжа си е едно от изискванията на исляма. Никога няма да сваля хиджаба. Продължавах да го нося дори в Москва, когато ходих при мъжа си, който работи в Русия. Нито в Русия, нито в Таджикистан не съм почувствала пристрастно или лошо отношение към себе си. Към мене се отнасят спокойно.

Облеклото на мюсюлманките

На арабски думата "хиджаб" означава покривало и се употребява за всички разновидности на женското облекло. Хиджабът е символ едновременно на исляма и на женствеността. Хиджабите са много разнообразни по кройка и цвят. Различават се и по региони. Много от тях са възникнали още в доислямската епоха.

В западните страни това обикновено е квадратна кърпа, покриваща главата и шията, но оставяща лицето открито.

Шейла - среща се в Пакистан. Там жените обикновено носят дълги кърпи с правоъгълна форма.

Амира - състои се от две части: покриваща шапка, обикновено от коприна или полиестер, и шал, който върви в комплект с нея.

Химар - дълга кърпа, закриваща косите, шията, раменете и спускаща се почти до талията. Лицето остава незакрито.

Чадор - обикновено се носи от жените в Иран, когато излизат от дома си. Той покрива цялото тяло, но оставя лицето открито.

Никаб - среща се най-често в страни като Саудитска Арабия. Закрива се цялото лице, като открити остават само очите.

Бурка - характерна е за Афганистан. Тя изцяло закрива лицето и се спуска надолу, обвивайки цялото тяло на жената. Остава само тесен процеп за очите, но и той е покрит с мрежичка.

(БТА)