Геополитика на унижението

В отношенията между хората, както и между народите, унижението може да доведе до неразумни действия или до нестихващи войни, пише Жак Атали* във в. "Ескпрес".

Затова е важно другите да не бъдат унижавани, а да бъдат уважавани. Ако унижението вече е факт, ако контактите са прекъснати, те трябва да бъдат подновени, докато унизената страна все още е достъпна за диалог и не се е превърнала в непримирим враг, на когото само със сила може да се попречи да нанесе вреди.

Унижението на Германия през 1919 г. чрез глупавия Версайски договор доведе до победата на нацизма, с който впоследствие се наложи да воюваме. По същия начин през 1995 г. унижението на Турция, когато й беше отказано членство в Европейския съюз, днес я тласка в прегръдката на един все още умерен ислямизъм, но може някой ден да я превърне във враг.

След втората война в Персийския залив разформирането на армията на Саддам Хюсеин подтикна хиляди войници и офицери от една напълно светска и съвършено организирана армия да положат след няколко месеца основите на така наречения "Ислямски халифат", който днес претендира да обедини всички унижени мюсюлмани по света в битка на живот и смърт срещу Запада. По същия начин използването на брутална и унизителна сила между Израел и Палестина поддържа у едните илюзията, че ще спечелят войната, а у другите подхранва желанието за унищожаване на еврейската държава.

Сегашното унижение на Русия, което се стреми да я изолира от останалия свят заради това, че тя не се съгласява рускоезичното население в Украйна да бъде третирано като втора категория граждани, може да я подтикне да се превърне във враг, с когото някой ден да се наложи да воюваме. От страна на поляците е особено глупаво да настояват за изолиране на Русия, точно както беше глупаво от страна на Франция да направи всичко възможно за изолиране на Германия през 20-те години на 20-и век.

Една Трета световна война би била естествена последица от прилагането на тази политика на унижението. Във Вашингтон и в Москва вече се чуват позициите на националисти, конспирационисти и войнолюбци, които няма да доведат до нищо добро заради простия капан на глупостта и злонамереността.

Много от хората тук и там биха погледнали с добро око, ако международното напрежение се засили дотолкова, че да помогне да се преодолее ужасният застой на финансовата криза, да осигури работа на отбранителните индустрии и мимоходом да унищожи спестяванията на хората чрез данъци или разсрочване на публичния дълг в името на т.нар. необходимост за отбрана на намиращата се в опасност родина.

В частност САЩ, които са географски отдалечени от бъдещите бойни полета и които вече почти нямат нужда от енергийните източници от Близкия изток или от Централна Азия, се заиграват опасно с една подобна стратегия, която би могла да им помогне да преодолеят тяхната финансова криза. Тази стратегия обаче би била самоубийствена за европейците, които глупаво се оставят да бъдат въвлечени в нея.

За да не се стигне до катастрофа, е спешно необходимо Западът да възприеме спрямо арабите, турците и руснаците подход, подобен на този с Германия през 1945: да ги зачита, да не прекъсва контактите с тях, да ги държи в кръговете за вземане на решения, да им предложи общи проекти. В частност по отношение на руснаците трябва да се сложи край на бойкота, който не вреди на никой друг, освен на Европа; те трябва да бъдат привлечени към усилията за борба с радикалния ислям, с който всекидневно се сблъскват в Кавказ.

Франция би могла и би трябвало да се осмели да предложи такова преосмисляне на доктрината. Тя ще се нуждае от кураж да скъса с егоизма на останалите европейци, както го е правила в други случаи и да застане начело на една геополитика на уважението дори с цената на начална изолация.

* Жак Атали е френски икономист, бивш съветник на президента Франсоа Митеран и първи президент на Европейската банка за възстановяване и развитие.

/БТА/