Банково облекчение

Преди 5 години по това време откриването на “черна дупка” в гръцкия обществен сектор беляза началото на тежката криза в еврозоната. Оттогава насам опитите ситуацията да се нормализира малко или много удрят на камък, посочва сп. “Икономист”.

В пореден опит да се покаже, че солидността на банките в еврозоната се завръща, беше изнесен доклад, който даде окуражаващи данни. Поне що се отнася до ситуацията извън Италия. Но според “Икономист”, за да се говори за истинско съживяване и надигане на европейската икономика е необходимо повече.
 
В продължение на няколко месеца 6 хиляди души са били ангажирани със стрес-тестовете. Целта беше ясна – проверката да е възможно най-акуратна, след като при предишни подобни тестове банки са били обявявани за стабилни и впоследствие са се сривали в кратък период от време. Неслучайно Европейската централна банка надзираваше настоящата процедура изключително строго.

Ревизията на 130 банки показа пробойни, но не оправда очакванията за сериозни дупки. Бяха отчетени 136 милиарда евро лоши кредити, като общата сума за Европа достигна 879 милиарда. Но трябва да се отчете, че финансовите институции разполагат с активи за 22 трилиона евро. 
 
Регулаторите симулираха кризисни ситуации, за да проверят способността на проверяваните банки да се справят. 25 от тях биха претърпели загуби, които да редуцират капитала им под допустимия минимум. Общият недостиг беше изчислен на 25 милиарда евро. 
 
Но от “Икономист” изтъкват, че резултатите са базирани на данни от края на 2013-та година, а много от “слабите” банки са увеличили значително капитала си от тогава насам. Така приравнена сумата се намалява до 9,5 милиарда евро за общо 13 банки. Само 7 от тях биха са нуждаели от повече от 500 милиона, за да избегнат фалита.
 
Скептиците обаче считат, че тестовете са били не достатъчни сурови. Дори и в най-лошия сценарий не е взет предвид ефекта на евентуална дефлация. Освен това на изпитание не са били подложени по-голямата част от държавните банки в Германия, за които се счита, че изоблистват от лоши активи.

От друга страна не по-строги стрес-тестове бяха проведени в американската банкова система през 2009-та година и резултатите и изводите от тях бяха повратна точка в процеса по възстановяване на финансовия сектор отвъд Океана.
 
Слабостта на италианските банки беше препотвърдена. Третата по големина банка в страната “Monte dei Paschi di Siena” е в наистина тревожно състояние. Но като изключим италианската драма, другите проблеми не са чак толкова притеснителни. 

“Икономист” отчита, че статуквото към момента дава повод за оптимизъм, но силната обвързаност на банките с държавния дълг на страните от еврозоната е слабост, която може да ескалира много бързо и непредвидимо при нова фискална криза. Създаването на “банков съюз” с водеща роля на Европейската централна банка е стъпка в правилната посока за преодоляване на тази опасност.

Към момента основният проблем на европейските банки е анемичната икономика на Стария континент. Да, тези институции са платежоспособни (поне повечето от тях), но дали са настина надеждни зависи от това доколко клиентите им са готови да взимат заеми и дали са способни да ги връщат. В момента не са особено много фирмите в готовност да разрастват бизнеса си, дори и да има банки в готовност да ги подкрепят с финансиране.
 
Преди стрес-тестовете банките бяха сочени за препятствие по отношение на икономическия растеж. След излизането на позитивните резултати обаче вече може да се вземат и по-смели решения в опит за възстановяване на еврозоната.