С тактически ходове папа Франциск постига стратегически цели

Папата не е призван да изработва стратегии по образеца на  ръководителите на светските национални и международни структури, които действат под формата на държави и световни организации, пише в свой анализ БТА.

Предстоятелят на Римокатолическата църква и държавен глава на  Ватикана обаче е ангажиран с определянето на стратегически цели и произтичащи от тях приоритети, при това не само в сферата на духовното обгрижване на вярващите. По подобие на светските лидери и папата е принуден да започва от онова, което са направили или по-скоро не са направили неговите предшественици.

Свети папа Йоан Павел Втори получи стратегическо задание от самата епоха, белязана от заключителната фаза на Студената война. Заданието имаше глобален приоритет, който пък му налагаше какво друго да не прави по време на понтификата си. Римската курия, която е висшият управленски апарат на Държавата Ватикана и на Светия престол, бе овладяна от клирици с нагласата на средновековни царедворци, които се възползват от отсъствието на тръгналия на далечен поход владетел, за да злоупотребят с дадената им по-голяма свобода на действие.

Докато папата  дирижираше прелюдията към сриването на Берлинската стена, кардинали издигаха невидими зидове около поверените им ведомства, зад които управляваха на феодален принцип, създавайки тежък климат на интриги и борби за надмощие.

Папа Бенедикт Шестнадесети беше, в предходното си кардиналско битие, пазител на доктрината на вярата и стоеше встрани от бюрокрацията. Все пак дългогодишният му престой в курията му позволяваше да вижда последиците от задълбочилата се институционална криза, която придобиваше все по-застрашителни морални измерения. Той се опита да реагира, но бе оставен без подкрепа. Накрая прибягна до крайно и почти забравено от историята средство - оттегляне от Свети-Петровото служение, което да послужи едновременно за поука и предупреждение.

Папа Франциск никога не бе работил във Ватикана и не познаваше неговите тайни и явни механизми. Чувстваше се дори неудобно в новите одежди, които максимално опрости. Първата му стъпка бе толкова естествена, че и до днес никой не се е сетил да попита публично защо не са я предприели неговите предшественици.

Създаде работна група от девет кардинали, които да изготвят проекти за реформи на ватиканската бюрокрация. Наричана неофициално К-9, групата бе оглавена от хондураския кардинал Оскар Андрес Родригес Марадяга. В началния етап нейните задания включваха реформа на курията и на Института за религиозни дела (ИОР, повече известен като Ватиканската банка), както и разработване на механизъм за пряка връзка с националните конференции на епископите, чрез които да се получава информация от друга гледна точка, различна от тази на дипломатическата  служба на Светия престол.

Римокатолическата църква е единствената институция в световната практика, която действа без прекъсване вече две хилядолетия и е уникално съчетание между държавна структура и духовно предстоятелство, което няма историческа нагласа към бързи радикални промени.

Реформата на Римската курия бе и остава дългосрочна стратегическа цел, в чийто център се намира Държавният секретариат, съпоставим с правителство в светска държава. Тази реформа сега е напредващ процес, благодарение на тактическите ходове и обходното маневриране на папа Франциск.

Той спази традицията при старта на понтификата да бъдат оставени на заеманите постове всички висши управленски кадри, като се започне с държавния секретар (премиера) и подчинените му ведомства. Преди да ги смени, папата се погрижи да им бъдат ограничени пълномощията, така че техните приемници да започнат работа при други условия.

Пръв загуби важна позиция тогавашният държавен секретар кардинал Тарчизио Бертоне. Още с назначаването му за държавен секретар от Бенедикт Шестнадесети той си бе извоювал монопол във връзките с италианските политически, обществени и културни среди. Франциск върна тези права на Конференцията на италианските епископи (КИЕ), която отново може да поддържа, независимо от държавния секретар, преки контакти с политическия елит на Италия. Това е първата стъпка към даване на същите пълномощия и на другите конференции на католическите епископи по света, с което ще бъде ликвидиран информационният монопол на Държавния секретариат и неговата дипломатическа служба.

Със следващия тактически ход папата си осигури и пряк информационен канал за дейността на ИОР, ликвидирайки друг монопол на държавния секретар, който преди това "филтрираше" потока сведения за състоянието на банката. Всичко бе поднесено така, че мярката да не изглежда като наложена лично от Франциск.

Кардиналската комисия за контрол на ИОР обяви, че "с одобрението на Светия отец" номинира за временен прелат на ИОР монсиньор Батиста Марио Салваторе Рика от дипломатическата служба на Светия престол. Фактически той стана секретар на самата комисия и едно от задълженията му е да участва в заседанията на надзорния съвет на банката.

Монсиньор Рика запази постовете си на директор на редица ватикански резиденциални комплекси, между които и отреденият за кардинали дом "Санта Марта", където Франциск пожела да живее постоянно, отказвайки се от папските покои в Апостолическия дворец. На практика това означава, че монсиньор Рика може да бъде по всяко време в пряк контакт с папата и да му докладва за състоянието на Ватиканската банка, без да минава през "филтъра" на държавния секретар.

Последва промяна на целия ръководен състав на ИОР и на Управлението за финансово разузнаване, както и създаването на две съвършено нови структури - Секретариата по икономическите въпроси и Съвета за икономика.

Секретариатът по икономическите въпроси бе учреден от папа Франциск с документ "моту проприо", което на латински означава "по лична инициатива", тоест без някой да го е предлагал на папата. Дотогава в Римската курия съществуваше само едно ведомство с това название - Държавният секретариат.

Секретариатът по икономическите въпроси е обособен като "министерство" и се оглавява от кардинал-префект, който отговаря лично пред папата. Префект на секретариата е австралийският кардинал Джордж Пел, който е архиепископ на Сидни.

Над секретариата стои Съветът за икономика, съставен от осем кардинали и девет миряни, а негов координатор е архиепископът на Мюнхен кардинал Райнхард Маркс.

Всички тези ходове водят към голямата стратегическа цел, реформата на курията, която остава далечна и не протича без опозиция. В края на годината групата К-9 обсъди предложения за обединяване на конгрегации и папски съвети. Обмисля се също как на ръководни длъжности, заемани по традиция от кардинали, да бъдат поставени миряни, в това число и жени. Има идея да се отмени изискването папските нунции (посланици) в чужбина задължително да бъдат архиепископи и постепенно да се пристъпи към издигането на миряни от дипломатическата кариера начело на нунциатурите (посолствата).

Става дума за просъществували столетия структури и дори формулирането на идеи за тяхната промяна бе доскоро немислимо отвъд стените на Ватикана. Зад смиреността, с която е белязан всеки жест на папа Франциск, стои силна и изпълнена с оптимизъм воля за промяна.

Наподобява на пълководец, който предпочита тактическите ходове и умее да използва оперативното изкуство на своите генерали. Така постъпват само онези лидери, които имат отговор на двата основни стратегически въпроса - кой взема решения и кой решава кой да взема решения.