Краят на идеята за чистата и твърда кубинска революция

Обявеното сближаване между САЩ и Куба бележи края на идеята за чистата и твърда кубинска революция, която беше заменена от прагматичната политика на президента Раул Кастро, смятат анализатори.

След като през 2008 г. наследи поста от брат си Фидел, кубинският президент постепенно смекчаваше изявленията си по адрес на Вашингтон, като по този начин позволи историческия жест на Барак Обама след няколко десетилетия, изпъстрени с
антиамерикански обиди от страна на "Команданте" Фидел, пише Франсиско Хара от Франс прес.

Според дипломати и експерти историческото изявление от вчера щеше да бъде немислимо в епохата на бащата на кубинската революция, който беше обявил за "съдба" борбата срещу американския враг.

Но 83-годишният Раул постави отпечатъка си начело на страната със серия досега немислими реформи - частично отваряне на икономиката към пазара и даденото право на гражданите да пътуват, без да е необходимо разрешение от властите. Реформи, на
които се гледа с много добро око от другата страна на протока във Флорида.

При встъпването си в длъжност той обяви, че ще разговаря "като равен с равен със САЩ". И от пролетта на 2013 г. този методичен и немногословен човек водеше от разстояние тайни преговори с американски представители под егидата на Канада.

Въпреки това Раул беше смятан за твърдолинеен, докато беше министър на отбраната на брат си.

По мнението на латиноамерикански дипломат Раул Кастро е успял да направи необходимите отстъпки за това сближаване, което беше колкото зрелищно, толкова и историческо.

"Това споразумение за нормализация на отношенията не се случи от днес за утре. Това е процес, който зрееше и който трябва да включва отстъпки", обясни дипломатът пред АФП, пожелавайки анонимност.

Освобождаването на тримата кубински шпиони и на двамата затворници, искани от САЩ, е само "най-видимата част от споразумението". "Трябва да има и други обещания и отстъпки", каза дипломатът.

Настъпателна дипломация

Сред ключовите фактори, улеснили тази промяна, е и решението на Раул Кастро да открие дипломатически канал към Светия престол, докато Фидел се държеше на дистанция от църквата. Вчера кубинският президент "призна и благодари на Ватикана, и особено на папа Франциск, за тяхната подкрепа" при преговорите с Вашингтон.

В същото време той продължи да се придържа към важните за режима теми, като постоянно настояваше за освобождаването на тримата кубински агенти и да осъжда американското ембарго, което кубинците продължават да наричат "блокада".

Въобще не става дума да се покажат признаци на слабост по въпросите, свързани според него с националното единство, независимо дали на ниво политическа откритост или правата на човека.

"Ние запазваме дълбока признателност към тези, които са паднали в защита на тези принципи" за независимост, подчерта той вчера, без да забравя да спомене, че позицията на Куба към Вашингтон не се е променила ни най-малко в сравнение с ерата на Фидел.

Раул Кастро вече успя през януари да мобилизира умело целия континент, за да окаже натиск над Вашингтон. На срещата на върха в Куба на 33 страни от общността на латиноамериканските и карибските държави беше приета резолюция, изолираща САЩ.

След това Вашингтон беше заплашен от бойкот на следващата среща на върха на двете Америки, която ще се състои в Панама през април 2015 г., ако политиката му към Куба не се промени.

Отсега нататък двата лагера ще трябва да работят заедно, за да запазят тази динамика, смята кубинецът Артуро Лопес-Леви от Нюйоркския университет. "Пътят няма да бъде лесен, но разбирателството ще бъде ключово за отношенията между Куба и САЩ", обясни той пред АФП.
 

/БТА/