"Лудите гръцки левичари имат една добра идея"

Сред популистката реторика, която помогна на крайнолявата партия СИРИЗА да спечели парламентарните избори в Гърция, има една идея, която би трябвало сериозно да се обмисли, особено от Германия: да се съживи растежът в еврозоната, като се облекчи дългът на най-сериозно засегнатите страни, пише агенция Блумбърг

Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас, който положи клетва в понеделник като гръцки премиер, отдавна призовава за "Европейска дългова конференция" - среща на върха, на която лидерите от региона да намалят изтощителните задължения на Гърция и на други финансово притеснени правителства от еврозоната. За разлика от останалата част от програмата на партията тази идея има смисъл.

Гърция вече получи известно облекчаване на дълга, но не достатъчно, за да бъде устойчива фискалната й позиция. Ципрас призовава за отписване на около една трета.

Има много исторически прецеденти за намаляване на дълга в такъв размер. Един случай особено би трябвало да намери отклик сред германските представители, които са сред най-заклетите противници на облекчаването на дълга. След Втората световна война германските кредитори признават, че пълното изплащане на дълга на страната ще направи възстановяването по-трудно и може да дестабилизира цяла Европа. През 1953 г. те се споразумяват да опростят около 50% от дълга на Западна Германия, а останалата част да зависи от икономическото представяне. Кредиторите на страната тогава признават, че намаляването на дълга е в техен собствен интерес.

Днес Германия е най-могъщата страна кредитор в еврозоната. Продължителната финансова и икономическа криза наред с пропуските във финансовото и регулаторно управление във всички посоки остави Гърция и други страни в тежко положение.

Обезпокоена, че едно допълнително облекчение на дълга ще насърчи разточителното харчене, Германия се противопоставя на отписване на част от дълга и настоява за жестоки финансови икономии.

Резултатите са катастрофални. В Гърция всеки четвърти работник е безработен и според някои оценки почти половината население сега е живее в бедност.

Тази наложена тежка ситуация не подобрява способността на страните да изплатят дълговете си, както и не способства за подобряването на икономическите перспективи на ЕС. Бавният растеж подкопава финансовите ползи от икономиите. Въпреки намаляването на разходите и увеличаването на данъците Гърция, Италия, Португалия, Испания и дори Франция няма да могат в близко бъдеще да сведат съотношението дълг-брутен вътрешен продукт до определения за еврозоната максимум от 60% .

Опрощаването на дълга, обвързано с икономически реформи, подкрепящи растежа, би помогнало. В някои страни разходите за обслужване на дълга надхвърлят 10 процента от държавните разходи. Част от тези пари биха били по-добре използвани за разходи, които ще върнат хората на работа. По-високата заетост и по-бързият растеж ще улеснят правителствата в изплащането на останалите им задължения. Затова, при тези толкова тежки условия, истинската цена на намаляването на дълга за кредиторите е ниска - в най-лошия случай, а в някои случаи дори тази цена би могла да бъде отрицателна.

Би могло да има и други ползи - преди всичко намаляване на мъките, наложени на Гърция и други страни, както и възстановяване на широката подкрепа за европейския проект. Като главен участник в проекта Германия се оказва в доста печеливша позиция. Отказът й да подкрепи допълнително намаляване на дълга е икономически вредно и политически опасно. В свой собствен интерес Германия би трябвало да помисли отново.
 

/БТА/