Съвременният джихад - главната цел вече не е Америка, а Европа

Нападенията, извършени в Копенхаген през уикенда и в Париж миналия месец, бяха типични за последното поколение джихадисти: при тях беше взета на прицел Европа, която терористите смятат за слабото място на Запада, и се разчиташе на убийци, вербувани измежду маргинализираните младежи от близкоизточен или северноафрикански произход, но израснали в Европа, пише Жил Кепел* във в. "Ню Йорк таймс".

Тази нова вълна беше родена от слабостите на двете предишни вълни на джихадизма. Първата тръгна от Афганистан през 80-те години на 20 век и в последвалото десетилетие пусна разклонения в Алжир, Египет, Босна и Чечения, като целта на всички тях беше свалянето на различни прозападни режими. Тези бойци обаче до голяма степен се провалиха, защото се оказаха неспособни да мобилизират мюсюлманските маси под своите знамена.

Донякъде в резултат на това се появи второто поколение джихадисти: предвождано от Ал Кайда, то взе на прицел Съединените щати с надеждата, че ако бъде повален Големият Сатана, това ще възпламени мюсюлманите. Ал Кайда и нейните подставени лица нападнаха фронтално Америка, като я удариха на 11 септември, разбира се, а после се помъчиха да направят така, че американските сили в Ирак да затънат в една съвременна Виетнамска война.

Различни групи нанесоха удари в Бали, Мадрид и Лондон. Но отново не последва масово мобилизиране на мюсюлманите. Тези нападения по-скоро само засилиха решимостта на Запада да подкрепя авторитарни режими като защита срещу Ал Кайда.

Възмущението от 11 септември позволи на президента Джордж У. Буш да събере широка подкрепа и значителни финансови средства за своята "война срещу терора", която през последното десетилетие сериозно отслаби Ал Кайда.

Още през декември 2004 г. роденият в Сирия натурализиран испански мислител Мустафа Сетмариам Насар (с боен псевдоним Абу Мусаб ас Сури), който изпълняваше ролята на пиар на Осама бин Ладен, разкри слабите страни в подхода на Ал Кайда и предрече провала му.

Той разработи нов модел за съвременен джихад. Според него главната цел на войната би трябвало вече да е не Америка, а Европа, която е по-близо и е по-слаба, и е благодатна почва за набиране на бойци заради милионите мюсюлмански жители, имигранти или хора, наскоро приели исляма, много от които не са добре интегрирани.

Сури също така се отказа от пирамидалната организационна структура на Ал Кайда, изградена на принципа отгоре надолу, а предпочете система, изградена отдолу нагоре. Вместо изпращането на международни бойци с конкретни указания за еднократни акции срещу значими цели, Сури насърчаваше засилена идеологическа обработка и широкообхватното военно обучение на новите членове, за да бъдат по-добре подготвени да действат почти независимо на своя земя.

Резултатът от тяхната автономност са евтини, но всяващи смут нападения, които трудно се предвиждат, проследяват и предотвратяват от държавните служби за наблюдение и разузнаване.

Сури, който определяше като главна цел разширяването на културните различия в Запада, особено между мюсюлманите и основното мнозинство, одобряваше три мишени: евреите, антиислямистки настроените либерални интелектуалци и тези мюсюлмани, които той смяташе за изменници, защото, да речем, са постъпили на работа в полицията или армията.

През 2012 г. Мохамед Мера уби френски войници, за които решил, че са от северноафрикански произход, а също ученици и учител в еврейско училище.

Две години по-късно Мехди Немуш нападна еврейския музей в Брюксел. Жертвите на нападенията миналия месец в Париж бяха журналисти от изданието "Шарли ебдо", което беше публикувало обидни карикатури на пророка Мохамед; клиенти в супермаркет за еврейски храни и полицейски служител от алжирски произход.

В Копенхаген тази седмица едното нападение беше насочено срещу група, събрала се да обсъжда въпросите на свободата на словото; другото беше извършено пред синагога.

Сури публикува теорията си през декември 2004 г., докато се криеше в Пакистан и малко преди да бъде заловен от американските войски и предаден на режима на Асад по силата на програмата на Вашингтон за предаване на заподозрени лица. (Сегашното му местонахождение е неизвестно.) Тя стана широко достъпна – аз преведох някои откъси от неговите писания в книгата ми от 2008 г. "Отвъд терора и мъченичеството", но теорията му беше оценена като несъстоятелна от много анализатори които обявяваха, че трудностите на Ал Кайда означават край на джихадизма, а после видяха в Арабската пролет от 2011 г. настъпване на демокрация от западен тип в Близкия изток.

Всъщност произтеклият от тези събития хаос, особено размириците в родината на Сури Сирия, създадоха материалните предпоставки за прилагане на неговата теория. Сега това трето поколение джихадисти има бойно поле: територията на Ирак и Сирия под контрола на салафитската групировка, известна като Ислямска държава, е само на няколко часа път със самолет с евтин полет от Париж, Брюксел или Лондон, а кандидат-джихадистите, които пътуват, за да се бият там, са готови после да бъдат пратени обратно в родните си страни в Европа.

Този опит усъвършенства идеологическата обработка, на която мнозина са били подложени чрез социалните мрежи, включително чрез създаване на специални сайтове, като по този начин се заобикаля набирането на членове в радикалните джамии, които често са под полицейско наблюдение.

Все пак очевидната сила на този джихад от трето поколение прикрива неговата слабост. Всеки ден поддръжниците му пускат в интернет хиляди съобщения и видеоматериали, с които издават много повече полезна информация за себе си, отколкото се знаеше за Ал Кайда след 11 септември.

Тяхната свобода на действие насърчава прояви на крайна жестокост, която има опасност да предизвика враждебно ответно поведение (вижте например реакцията на йорданското правителство на екзекуцията на един от неговите пилоти) и да отблъсне потенциални нови членове.

С масовото си излизане по улиците на Франция на 11 януари няколко милиона французи потвърдиха основополагащите ценности на републиката, сред които светското начало и полагащото се място на мюсюлманите във френското общество. Тази проява, което бе израз и на съпротива, и на противодействие на междуверската борба - капана, очертан от Сури, беше предвестник, че това трето поколение джихадизъм може би няма да се представи по-добре от своите предшественици.

*Жил Кепел е преподавател по политология в Института по политически науки в Париж
 

/БТА/