С ядрени реактори Русия гради влияние по света

Русия е известна с това как използва държавните компании като инструменти на държавната власт. Газовите войни на руския президент Владимир Путин с Беларус и Украйна се превърнаха във водещи теми за медиите и в някои случаи оставиха значителни части от Европа на студено. Но подвизите на Москва в други свързани с енергетиката области са по-малко забелязвани, пише  Ханна Тобърн от Ройтерс.

Последните разкрития за съгласувани руски усилия за изкупуване на уранови ресурси по света може да променят това. Руската държавна компания за атомна енергия Росатом навлезе успешно в редица вътрешни пазари по света.

Росатом, а не френската компания Арева или американската компания Уестингхаус, притежава 29 ядрени реактора в различни етапи на планиране и строеж в над дузина страни. Това е най-големият брой ядрени реактори, която една страна строи в чужбина. За сравнение държавната компания Арева не е продала нито един реактор от 2007 г. насам.

По-голямата част от успеха на Росатом може да бъде приписан на силната подкрепа, предоставяна от руското правителство. Москва призна преди около 10-15 години, че работата на Росатом дава възможност на Русия да прибави други свързани с енергетиката средства за разширяване на дългосрочното си политическо влияние из света.

За разлика от проектите в областта на петрола и природния газ няма нужда руските проекти за ядрено развитие да са в съседни страни или дори в региона на Русия. Този факт разширява възможностите за инвестиции на Кремъл.

Страните, с които Русия и нейната държавна компания подписаха споразумения през последната година, са наистина най-различни. Най-скорошната сделка беше с Йордания, близкоизточна страна без излаз на море и бедна на енергийни източници, която се съгласи Росатом да й построи два ядрени реактора до 2022 г.

Месец преди споразумението с Йордания Путин финализира сделка с Унгария, според която Росатом ще построи и инсталира два реактора във вече съществуващата построена от СССР ядрена централа Пакш в южната част на страната. ЕС се зае интензивно да проверява сделката заради източника на ядреното гориво, но както изглежда работата по нея ще продължи.

Само дни преди споразумението с Унгария Путин използва визитата си в Египет, за да сключи предварително споразумение с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси. Москва е готова да изгради първата атомна електроцентрала на Египет, в северния град Александрия.

През ноември Русия подписа договор с Иран за изграждането на още два ядрени реактора в АЕЦ в Бушехр, където Русия вече е построила един реактор, който сега е действащ.

Сделката остави отворена възможността за Росатом да построи допълнителни четири реактора на място, което предстои да бъде установено.

Индия има дългогодишни връзки с Росатом, тъй като Делхи отчаяно се опитва да увеличи капацитета си за производство на електричество. Построен от Русия ядрен реактор беше включен в мрежата в АЕЦ в Куданкулам през 2013 г. Този проект беше замислен още по времето на съветския режим. Друг реактор ще бъде пуснат в същата централа по-късно тази година. Още два реактора са планирани за изграждане на същия обект.

Когато Путин посети Индия през декември 2014 г., двете правителства потвърдиха, че тяхното сътрудничество в сектора на ядрената енергетика ще продължи. Планирани са най-малко 10 допълнителни реактора през идните години.

В северна Финландия Росатом започна предварителни дейности на обект, където нова АЕЦ се планира да заработи през 2024 г.

Първият турски ядрен реактор, който Росатом ще строи, би трябвало да започне да се изгражда тази пролет.

Росатом гледа също и към Латинска Америка. Докато Путин обикаляше Южна Америка през юли 2014 г., той и аржентинската президентка Кристина Кирхнер подписаха споразумение за сътрудничество в ядрената енергетика. Миналия месец двамата лидери се съгласиха Росатом да построи реактор в централата Атуча-3 близо до Буенос Айрес.

През февруари 2015 г. Росатом сключи споразумение с бразилската Национална енергийна комисия, за да осигурява доставки на молибден-99, елемент с редица невоенни ядрени приложения.

На какво се дължи тази поредица от договори? Дали Русия и Росатом имат по-голям успех отколкото западните ядрени фирми?

Причините са четири:

1) Благоприятни условия на финансиране

Въпреки че Русия остро се нуждае от пари в брой заради западните санкции, тя все още желае да се захваща с проекти, които обещават печалби в дългосрочен план. Онова, което Русия ще получи в замяна, се очаква да бъде повече от финансова облага.

Режимът на Путин гледа на всички тези проекти като на част от националната си стратегия. Той има желание да отпуска значителни субсидии на Росатом и да отпуска заеми на страните, които са прекалено бедни, за да си позволят руските продукти. Тези субсидии означават, че Росатом може да продава ядрени реактори на далеч по-ниска цена отколкото неговите конкуренти.

2) Схемата на Росатом за строителство, притежание и контрол на работата на ядрените реактори

Много развиващи се страни имат желание да развиват ядрената енергетика като източник на сравнително евтина енергия, но не могат да съберат средства за изграждането на реактори. В допълнение те нямат желанието или пък опита да са оператори на тези реактори, когато те бъдат построени. Сделките за изграждане, притежание и контрол на работата на реакторите премахват тези препятствия и прехвърлят отговорността върху плещите на руснаците. Но тези сделки също така превръщат страните в заложници на желанията и исканията на Русия.

При тези спорни сделки Русия и Росатом осигуряват ядрено гориво, преработват го, когато то се изчерпи, обучават работниците и техническите експерти, осигуряват поддръжката и инсталацията на новите технологии, ако е необходимо. Новата ядрена централа в Турция е първата, която ще бъде построена при тези условия.

3) Росатом се радва на относителна свобода, що се касае до правителствения надзор.

В сравнение с останалите големи компании по света, участващи в ядрени проекти, например Арева, Уестингхаус или японската Тепко, Росатом не се отказва от изграждането на реактори в определени страни. За сравнение американските компании могат да изграждат ядрени реактори само в 46 страни, с които САЩ вече са
сключили т.нар. 123 споразумения за споделяне на ядрения опит.

Страни като Виетнам и Бангладеш, където Росатом строи реактори, не са в този списък и така на практика САЩ дори нямат възможност да се конкурират там с руската компания за сключването на подобни договори.

4) Споразуменията са съпътствани с облаги

При определени обстоятелства ядрената сделка с Русия е само част от по-голям пакет. Сътрудничеството на Виетнам с Русия например позволява също и закупуването на подводници и на друго военно оборудване от Москва.

Заради всички тези четири причини за западните корпорации стана все по-трудно да се съревновават с Русия и Росатом и те неизменно изостават.

Френската Арева например има сериозни финансови затруднения и трябва да се справя с неотдавнашните разкрития за технологични проблеми в дизайна на реакторите си. Уестингхаус е възпрепятствана от нежеланието на американците за строителството на нови реактори.

Чужди купувачи често пъти искат да видят как реакторът, който те са решили да построят, работи в базата на компанията, и Уестингхаус няма какво да им покаже. Японските компании бяха отрицателно засегнати от аварията в ядрената централа Фукушима 1 през 2011 г.

През това време Росатом, подкрепян с пълна сила от правителството на Путин, разширява досега си в международен план и по този начин разширява и обхвата на руската власт. Както правят в други области - медии и финанси например - Европа и САЩ трябва идентифицират и да парират руското влияние в енергийната сфера.

Рано или късно инстинктът на Вашингтон и на Брюксел да игнорират тези предизвикателства не само сериозно ще подкопае западния бизнес, но също ще отстъпи на Русия влиянието на международната сцена, което тя пламенно се стреми да купи.
 

/БТА/