Букети с любов и… яко бачкане

Снимка: Facebook

8 / 14

На фокус – малкият и среден бизнес у нас. В поредица от материали Dnes.bg ще се опита да разнищи проблемите на дребните предприемачи в България – проблемите, пред които са изправени, и решенията, които те откриват, за да съществуват.

Има ги почти на всяка улица и привличат погледа ни дори когато не сме клиенти – магазините за цветя. Най-красивият бизнес обаче е много, много труден.

"Обичам това, което правя. Ако човек си обича работата, работи, дори нещата да не се случват както трябва“, убеден е аранжьор-флористът Петър Нейков. Заедно с майка си Емилия имат цветарски магазин. Занимават се с този бизнес от 20 години.

Връща лентата назад и е категоричен: "Когато започвахме, беше много добре, имаше доста повече работа от сега и нещата бяха доста по-лесни. С течение на времето и растящата демокрация нещата стават все по-тежки във всяко отношение“.

Нищо през тези години обаче не ги е спряло или разколебало, защото и двамата обичат да се занимават с цветя. "Отказват се хора, които не обичат това и са отишли за бързи печалби, които няма как да станат", смята Петър.

Запазена марка на фирмата е творческият подход към букетите, които аранжират със сувенири, плодове и зеленчуци, различни предмети, снимки…

Петър е реалист за това, че когато нямаш пари за хляб, не се сещаш за подаръци и цветя. Но не се оплаква. "Кой ще ти помогне?! Пак трябва сам да си помогнеш", обяснява той.

Лесно определя двата най-големи проблема на бизнеса си – че българите имат по-малко пари и че липсват кадри.

"С по-малко неща преди се правеха по-големи неща, а сега е обратно – за да вървят нещата, трябва да си вложил много повече. Според мен това отсява в момента и голяма част от дребните търговци, които очакват, че с никаква инвестиция ще направят големи неща. Едно хубаво зареждане на цветя е не по малко от 10 хил. лв., което за някои е нищо, а за други – страшно много", разказва той.

Това обаче не е единственото необходимо, трябват хора, които да помагат в грижата за цветните китки. "Старая се добре да се грижа за персонала, но има хора, които не издържат на нашето темпо. Като цяло натоварването в цветарството е голямо. Нямаме почивен ден. Празниците са най-тежки, тоест нямаме празници“, казва Петър. И логично – има най-много поръчки точно тогава.

Какви качества трябват за работата? Човек да обича цветята, да има усещане за цветове, да е комуникативен и лъчезарен. Останалото се учи.

Правят букети за хора с всякакви възможности - от такива за 5-10 лева до огромни за десетки левове. Тайната била, че влагат еднаква любов и фантазия. "За последната нискобюджетна сватба, която правих, трябваше да се вместя в 120 лева. Клиентите получиха украса за колата, булчински букет и три бутониери плюс една гривна – всички в тон“. Е, някои давали за цветята на сватбата и по 10 хиляди…

"Като видя някого, обикновено разбирам какво иска, не мога да кажа как, дори минаващите покрай магазина хора - мога да кажа кой е за цветя и кой не“, смее се той.

В бизнеса с цветята не липсват и куриозни ситуации. Последно жена си поръчала от специалните им букети – със зеленчуци и за да се запази "творението", го сложили в кашон. Клиентката, която щяла да пътува с букета извън София, не се притеснила да се качи в градския транспорт с огромен сак, немалка дамска чанта и въпросния кашон.

"Не ни е сиво ежедневието, цветно ни е, смеем се достатъчно", обяснява Петър Нейков.

Не иска обаче децата му да тръгват по неговите стъпки. "Искало ми се е да съм държавен служител. Това спокойствие, което имат те, в частния бизнес го няма. Не мога да си планувам една седмица отпуска и да не съм на работа, без да мисля за нея. Почивките се случват сложно“, признава той.

Как изглежда един негов работен ден? Ставане между 5-6 часа, пазаруване на цветя на борсата, най-късно в 7.30 отваряне на магазина, преглеждане на поръчки, подреждане на цветя и работа, работа, работа …до 10 вечерта. И така всеки ден.

За годините в цветарството той и майка му са сменили 9 магазина – на едно място бутнали цял пазар, на друго вдигнали драстично наема… В момента са на пазара "Иван Вазов", където от 3 години чакат отново да ги затворят и да се местят.

За конкуренцията Петър е лаконичен: "Някои могат, други не. После отивате при тези, които могат".