"Без будилник": Вечният Пловдив - с корона на културна столица

3 / 31

Тези дни градът отбелязва година, откакто спечели конкурса и това е добър повод да посетим някои от забележителностите, заради които получи короната.

Един ден няма да стигне, но е добра първа стъпка. И от бързане няма смисъл – всеизвестното спокойствие на иначе големия град ни обгръща ненатрапчиво, но сигурно. 

И ето ги близо една до друга – Малката и Голямата базилика на Филипопол. Първата дава увереност, че и втората ще заблести като перла, показвайки с гордост безценните си мозайки от 4-5 век.

Водим ви направо "в кухнята". Под палещото слънце в момента на Голямата базилика специалисти демонтират мозайките за реставрация. И се радват, че е жега, защото дъждът не е добър приятел на работата им.
С внушителните си размери базиликата, която е функционирала през V-VI век, вероятно е била епископска катедрала на града.

Археолозите намират фрагменти от стенописи, но за съжаление много малки. Мозайките обаче са прелюбопитни. Навсякъде има два слоя, включително в преддверието и вероятно земетресение е наложило това. Пластовете са изключително богати, но и коренно различни. Долният е сложна геометрична композиция, има розети, флорални мотиви. Върху горния пък има между 70-90 вида птици - символ на душите на новопокръстените християни.

Голямата Базилика, която е трикорабна, е най-големият раннохристиянски храм, открит у нас и един от най-големите на Балканите. Амбицията на екипа е всичко да е готово за посетители през 2017 година.

В Малката Базилика по-рано също ни посрещнаха гостоприемно. Мястото било бунище, но ако не ти го кажат, не можеш да предположиш, защото посреща туристи по всички правила.

Малката Базилика е изградена през втората половина на V век и е с богата архитектурна украса. Мозайката на пода е многоцветна с геометрични мотиви. Баптистерият – залата за кръщене, е украсен с мозайка с елен, гълъби и други християнски символи.

Следващата ни спирка е Форумът на Филипопол – търговски, административен и религиозен център на античния град, части от който могат да се видят от двете страни на Централна поща.

Одеонът, който първоначално служел за седалище на Градския съвет, по-късно бил използван като сцена за концерти, спектакли, събрания. Западно от него се е намирала градската библиотека – единствената засега от римската епоха у нас. Виждат се ниши, където са били наредени папирусите, разказва зам.-кметът по култура Стефан Стоянов. Той е сред пловдивчаните, които са се завърнали в града – от столицата и чужбина, и които се оказват немалко.

Интересът на туристите към Пловдив също расте и не е нужна статистика, за да го видиш. Вероятно ги привлича рядката сплав от древно и модерно – резултат от непрекъснат живот векове наред.

Днешният площад Централен е бил западният вход на древен Филипопол - т.нар. Западни пропилеи. Разкопките се извършват четвърти сезон и само откритите монети са над 1000, обяснява ни ръководителят на екипа Елена Кесякова.

Нивото на урбанизация е било изключително високо, навсякъде е имало канализация още през ІІ век. Затова някак на място звучи това, че археолозите откриват... писоар.

"В площта на застроената жилищна част също намерихме тоалетна, но тя е към таверната. Намерихме пещ и за мен това е нещо като бърза закуска", шегува се Елена Кесякова. Градежите и нивата са много добре запазени. Именно масивното строителство е позволило да ги имаме до днес въпреки мочурливия терен.

Оставяме археолозите да работят и се отдаваме на пълен айляк в Цар-Симеоновата градина. Денят е работен, но май няма празни пейки... И нищо чудно – чисто и зелено, с фонтани и шадравани, прекрасно място за почивка и релакс.

Притегателен център и през деня, и вечер са Пеещите фонтани – със синята си прохлада докато е светло, а после със звук и светлина. Завиждаме благородно на рояка малчугани, които се пръскат с вода от т.нар. сух фонтан и вече не е толкова чудно защо забранителните табели за къпане не вършат работа постоянно...

Оживено е и по главната търговска улица. Зам.-кметът Стоянов разказва за малък трик с голям резултат – бели сенници на заведения, без крещящи цветове и кич, които позволяват да изпъкне красотата на сградите. Не станало лесно, но затова пък ефектът е чудесен. Както е прекрасно и това, че затворените улици за автомобили са над 10 - истински рай за пешеходеца.

Неусетно сме на Римския стадион, изграден през ІІ век, когато начело на империята е император Адриан.

С внушителните си размери събирал 30 хил. души, а днес е под главната пешеходна улица на Пловдив. Достъпна за посетители е северната му част, но части от него се оказаха под големи магазини и предстои да видим как ще изглеждат. Кой знае, при следващото ни посещение може да видим част от ложите на стадиона...

Разходката завършва в малките слънчеви улички на Капана, където гостоприемно ни канят на кафе. Оказва се, че можем даже да си изпечем и да измислим своя комбинация, която съвестно ще бъде записана, за да можем да си поръчаме отново от нея.

Малките арт магазинчета привличат неудържимо с кокетни решения. Затова не е чудно, че на финала комплект сребърни бижута изпразва до дъно портфейла ми. Откривам и способност да се пазаря, което не е особено трудно с любезни продавачи.

Тръгваме от Пловдив с час-два закъснение от първоначалния план, но май никой не се интересува от това. Сдобили сме се с нови впечатления и нови приятели по пътя и искрено се надяваме да сме сред тези 3 млн. туристи, които градът очаква през 2019 година. А дотогава ще тренираме с посещения...