Учители срещу промените: Езиковите ще спрат да са езикови!

Учители скочиха срещу предложените от Министерството на образованието промени в учебните планове. Преподаватели от столичната 9 ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" са притеснени, че с така орязаните часове по първи чужд език, езиковата гимназия ще загуби статута си на такава.

Те смятат, че промените ще влошат качеството на средното образование и ще се получи текучество сред учителите. Според тях предлаганият план е неприложим в езиковите гимназии и те настояват за отделен рамков учебен план.

Промените предвиждат запазване на часовете по първи чужд език в осми клас, но те драстично намаляват в девети и десети. От сегашните четири часа седмично, те падат на два. Толкова са и часовете по втори чужд език, който стартира от девети клас. Отделно избираемите часове, които са за всички предмети, са 2,5 часа.

"Ако предположим, че всички тези часове се предоставят на езика, пак това прави 4,5 часа седмично. А сега общо от задължителната и профилираната подготовка са 7,5 часа седмично. Това е намаление почти наполовина", коментира Камелия Тодорова, учител по френски в 9 ФЕГ.

Тя посочи, че с това предложение ще се получи пропаст между подготвителния осми клас, който е с интензивно обучение от 18 часа седмично, и девети и десети клас, когато езикът чувствително ще бъде намален. По този начин ще се прекъсне надграждането на уменията на учениците по език.

"Това обезличава статута и понятието езикова гимназия. Направо го изтрива", обобщи тя.

По общообразователните предмети също има драстично орязване на часовете. Учениците ще трябва да разпределят избираемите си часове между всички предмети, а не да бъдат само по език. Орязаните часове по първи чужд език пък се компенсират от предметите, които се преподават на език. Според учителите обаче тези предмети не са взаимозаменяеми, а взаимнодопълващи се.

"Обучението по чужд език не е само лексика и граматика. Филолозите знаят как да обучават учениците да общуват на езика, но това не е работа на историка и географа", обясни Бойка Паликарска, също учител по френски.

Учителят по география Крум Божиков допълни, че учителите по предмет не са такива специалисти по език, каквито са преподавателите по френски.

"За нас са най-важни понятията и термините, не се следят толкова езиковите грешки. Ние ги учим на география на френски, а не на френски", каза той.

Учителите са притеснени, че децата няма да получат добра обща култура, защото общообразователните предмети са орязани от задължителната програма.

"Освен по БЕЛ, първи и втори чужд език, математика, новия предмет - гражданско образование, и физическо, всички други предмети отпадат и стават избираеми. Така един ученик няма да формира комплексни знания", обясни Божиков.

"Не може тези предмети да бъдат изключени от задължителната подготовка. Така под маската на либерална политика, училищна автономия, ние измиваме ръцете си от отговорността, и може да се стигне до случаи, в които деца да изключат даден предмет напълно от образованието си", допълни и Паликарска.

Притесненията на преподавателите от снижаването на качеството на образованието се оправдават и от записаните очаквани резултати в промените.

По първи чужд език се очаква децата да достигнат ниво B2.1, което няма да им позволи да бъдат приети във френски университети в чужбина, защото те искат задължително ниво B2 или дори C1. В момента постиженията на учениците са такива. Дори има ученици, които успяват да изкарат и C1 и C2, споделят преподавателите.

Според тях промените са дошли твърде бързо, без да може гилдията да отреагира и да даде становището си. По думите им е скъсана връзката между това, което наистина се случва в училище, и понятието на експертите.

"Може би намеренията на министерството са добри и искат да направят качествена промяна в образованието, но трябва да имат стратегия как да обясняват тези си намерения и как да ги дискутират с образователната общност, за да бъдат приети", коментира Паликарска.

В промените учителите виждат и заплахата колегите по различни предмети да се противопоставят един срещу друг.

"Директорът ще освобождава учителите по география, а ще трябва да търси по биология, защото ще бъде по-търсен този предмет", даде пример Паликарска.

Според нея се дава фалшива автономия на училищата и възможност да избират учениците, защото в крайна сметка, учебното заведение може да предложи това, което има като учителски кадри.

Часовете по изкуства също са орязани и неглижирани. По думите на учителя по изобразително изкуство Камелия Маркова е изгубена връзката между това, което се учи от 1 до 9 клас.

"Идеята не е да се създават музиканти и художници, а да създадеш отношение към изкуството, защото хората утре ще влязат в галериите и концертните зали", обясни тя.

По думите ѝ часовете по изкуство зареждат учениците с енергия и им помагат да се справят по-добре с другите предмети. Орязването на часовете ще бъде минус за тях. Тя каза, че във френската гимназия има и много талантливи деца, които са избрали изучаването на език, но искат да се занимават и с нещо друго.

"Допълнителната работа с учениците дава още цвят на училището, аромат на училището", завърши тя.