Как да оцелеем в страха?

В началото на седмицата Държавният департамент на Съединените щати издаде официално предупреждение за пътуване по целия свят, изтъквайки непосредствените заплахи от “Ислямска държава”, “Ал Кайда” и “Боко Харам”. Но, както пише СиЕнЕн, това не значи, че живеете на ръба на бръснача и някъде има бомба или куршум с вашето име.

На първо място 63% от всички терористични атаки за последната година са извършени в 6 държави – Сирия, Ирак, Индия, Афганистан, Пакистан и Нигерия. Като съществена мярка за безопасност може да се счита избягването на пътувания в тези страни, освен при крайна необходимост.

Друга статистика сочи, че от 2002-ра година насам смъртните случаи вследствие терористични нападения са нарастнали с 4000%, а за периода 2010-2014 година със 148 на сто. Но ето едно интересно сравнение – всички тези отнети човешки животи са едва 7% от общия брой жертви на насилствена смърт.

32727 убити от терористи срещу 377000 убити при лични конфликти, от структури на организирана престъпност и икономически мотивирани престъпления. В Съединените щати е 4 пъти по-вероятно да бъдеш ударен от гръмотевица, отколкото убит от екстремисти.

След атаките от 11-ти септември 2 пъти повече хора са убити от крайнодесни радикали, антиправителствени фанатици и други немюсюлмани екстремисти, отколкото от ислямисти. 48 са жертвите на немюсюлмани в сравнение с 26 убити от самопровъзгласили се джихадисти.

Конкретно за САЩ е налице естествената защита от двата огромни океана, с които е обградена тази държава. Неслучайно атаки като тази в Париж изглеждат почти невъзможни за осъществяване на американска територия.

Нито един американец не е убит в страната си при терористичен акт за изминалата година. Що се отнася до пътуванията в чужбина от 24 смъртни случая 10 са в Афганистан, 5 в Израел и Палестинската автономия, 4 в Сирия, по 1 в Египет и ОАЕ.

Разбира се, когато говорим за големи, отворени и свободни държави изолацията е почти невъзможна, що се отнася до граничния контрол. В тази връзка 100-процентово предотвратяване на вероятността за тероризъм “отвън” е също толкова невъзможно. Но преиграване със страха и паниката в никакъв случай не трябва да се допуска.

Гарантирането на сигурността на гражданите е най-важната отговорност на всяко правителство. В същото време високо в листата с приоритетите е съхраняването на основополагащи човешки ценности. Сигурност без свобода, плурализъм, свобода на словото, толерантност и т.н. не би струвала кой знае колко. Балансът между всичко това трябва да е едно от основните изисквания на обществото към държавната власт.

В тази връзка дори и ужасяващи събития като терористичните нападения с много жертви, не бива да дават основание на политическата класа да се решава на прибързани военни действия, които да дадат обратен ефект. Така, например, инвазиите в Афганистан и Ирак се превърнаха в най-продължителните военни конфликти в историята на Съединените щати и до голяма степен именно тези интервенции доведоха до “раждането” на екстремистки групировки като “Ислямска държава”. Трябва да сме твърди в борбата с терора, но и да действаме умно и премерено.

Добрата информираност може да се окаже верен помощник за справяне със страха и параноята. Ситуация, в която всеки има подходящо обучение и снаряжение, за да се защити сам при внезапно нападение на терористи, изглежда напълно невероятна. Но когато човек познава достатъчно добре опасността, може да се подготви за нея.

Все пак светът е минавал и през далеч по-лоши периоди. И то в близкото минало. Планетата ни е била далеч по-опасно място за живеене през 1945-та година, да речем. Нямаме геноцид и широкомащабни конфликти.

11 хиляди хора починаха след скорошната епидемия от ебола, но испанският грип убива 50 милиона души само за две години в началото на 20-ти век.

Справихме се доста бързо и с икономическа криза, която в по-ранни години би довела до далеч по-тежки последствия.

Всичко това не значи, че трябва да се отпускаме в борбата с терора, но е явно, че човеството е готово да се справя с редица предизвикателства. В това число и насилствения екстремизъм.

Анализът на СиЕнЕн завършва с призив за спокойствие и рационално мислене.