Луд ли е Ким Чен Ун, съсипана ли е икономиката на Пхенян?

Северна Корея е икономическа развалина, която безсмислено налива ресурси в ядрени оръжия и се грижи единствено за забогатяването на малък елит, а в същото време не може дори да изхрани собствения си народ. Тя е "невъзможна държава", както се изрази бивш американски дипломат, която е готова да рухне под тежестта на своите неуспешни политики, ако само бъде побутната. Здрав разум, нали?

Всички чуваме тези описания по медиите, от Белия дом, от Съвета за сигурност на ООН. Но сега, когато Северна Корея е изправена пред още повече санкции и наказателни мерки заради последния си ядрен опит, може би е подходящ момент отново да проучим тези твърдения. Те не са толкова убедителни, колкото може да изглеждат, пише Ерик Толмадж от Асошиейтед прес.

Ким Чен Ун е луд, непостоянен, некомпетентен

Осмиването е удобен начин за изпускане на парата. Но независимо от това колко морално осъдителен, престъпен или дори зъл може според нас да бъде даден противник, подценяването е опасно.

Няма особени доказателства, че Ким е луд, непостоянен или некомпетентен.
Той пое властта след смъртта на баща си Ким Чен Ир, без да има много подготовка и вероятно когато още нямаше и 30 години. Няма обаче явни признаци, че той - или кръг от държащи властта кадри, действащи от негово име - няма стабилни властови позиции.

При една тоталитарна диктатура балансирането между интересите на съперничещи си групи и обуздаването на народните вълнения е не малък подвиг само по себе си. Може да се очаква, че Ким ще се сблъска с евентуални предизвикателства, но изглежда, че той управлява баланса на силите доста умело - и безмилостно, ако е необходимо.

Най-голямото известно предизвикателство за неговата власт дойде в началото и той се справи с него, като екзекутира своя влиятелен чичо и някогашен наставник и прочисти неговите последователи. Явно това беше.

Що се отнася до политиката, режимът на Ким е последователен. Заявените му цели са да развива арсенала от ядрени оръжия на страната, като същевременно подобрява стандарта на живот в нея.

Стремежът към развиване на ядрен потенциал е безразсъден

От гледна точка на загубени търговски възможности, санкции и дипломатическа изолация стремежът на Северна Корея към изграждане на жизнеспособен ядрен арсенал е скъпо усилие. Тя също така използва ресурси, които могат да бъдат вложени в крайно необходими подобрения на инфраструктурата.

Военните сметки обаче са различни. Северна Корея е заобиколена от ядрени сили. Две от тях - Русия и Китай - до известна степен са приятелски. Но козовете са в САЩ, а оттам в Япония и Южна Корея, които са под американския ядрен чадър. Ако поиска, Вашингтон може да съсипе с бомбардировки Северна Корея, както почти направи с конвенционални оръжия по време на Корейската война през 1950-1953 г.

Северна Корея отдавна успява да държи на разстояние Южна Корея със значителната си артилерийска мощ край демилитаризираната зона. Но нанасянето на удар върху континенталната територия на САЩ винаги е било извън нейния обсег. Едно жизнеспособно ядрено възпиращо средство, както го нарича Северна Корея, може да промени това. Ако Северът отиде да преговаря като ядрена сила, това значително би засилило възможностите му за пазарене, в случай че някога се подновят сериозните преговори.

За някои това може да изглежда като параноя. САЩ нямат намерение да нахлуват в Северна Корея и заявяват това от десетилетия. Но всяка година американски войски провеждат заедно с южнокорейските си колеги военни игри, които макар винаги да са били определяни като отбранителни по характер, напоследък започнаха да включват упражняване на прецизни удари - или по-цветисто казано, "обезглавяващи" удари срещу Ким Чен Ун, както и сценарии за нахлуване в столицата и разрушаването й. За Северна Корея това е доста реална заплаха.

Заплахите - реални или въображаеми - също са полезни политически инструменти. Малко неща сплотяват една нация около нейните лидери по-добре от страха от нападение, особено ако заплахата идва от най-силната армия в света.

Икономиката на Северна Корея е съсипана

Тя е подложена на сурови международни санкции, отнася се крайно предпазливо дори към най-основните форми на пазарен капитализъм и има финансова система, която в най-добрия случай е като скелет. Все пак икономиката на Северна Корея расте и то от години.

Икономистите, макар да работят по общо мнение с неточни и непълни данни, до голяма степен са съгласни, че нещата, изглежда, леко се подобряват. По тяхна оценка годишният растеж на брутния национален продукт е между 1 и 3 процента.

Санкциите със сигурност оказват вредно въздействие, но не са парализиращи.

Въпреки тревогата в региона от ядрена Северна Корея търговията с Русия и Китай продължава и едва ли ще спре, като се имат предвид резервите както на Пекин, така и на Москва към прокарването на каквато и да е политическа линия, която те смятат, че е диктувана от Вашингтон.

Северна Корея продължава да е една от най-слабо развитите икономики. Нарушенията на телесния растеж заради недохранване, крайната бедност и липсата на икономически възможности със сигурност все още съществуват. Но това важи в не по-малка степен за много други бедни държави.

Световната програма по прехраната на ООН, която има представителство в Пхенян и прави редовни оценки, казва, че положението с прехраната в Северна Корея е несигурно. Повечето севернокорейци не могат да разчитат на балансирана, пълноценна храна.

Но севернокорейците масово ли гладуват? Те включени ли са в списъка на Световната програма по прехраната с държавите, които са най-тежко засегнати от недостиг на храна? Не.

Нейният режим не може да оцелее

Репресивните, тоталитарни диктатури наистина имат склонност да се срутват навътре. Когато това стане, обикновено се стига до насилствена, кървава бъркотия. А отвън може да изглежда, че то се случва учудващо внезапно.

Този сценарий може да се разиграе в Северна Корея. Но тя не оправдава подобни очаквания вече почти 70 години, под управлението на трима различни Кимовци.

Тя преживя Корейската война, която благодарение на значителната китайска помощ завърши по същество с патова ситуация. Преживя падането на Съветския съюз и комунистическите си съюзници, които бяха водещи благодетели в продължение на десетилетия.

Освен нахлуване отвън, вътрешен бунт или народно въстание, най-голямата заплаха, пред която е изправен режимът, може да бъде разрастването на вътрешната потребителска икономика, възникнала като защитен механизъм през гладните години след разпадането на Съветския съюз и трансформацията на китайската икономика към модел, благосклонен към капитализма.

Когато Северна Корея престана да може да осигурява необходимите стоки, на които нейното население беше започнало да разчита, то се научи да се оправя само. Това помогна на Северна Корея да издържи на кризата, но и създаде основана на парите в брой предприемаческа икономика, която продължава да се разраства - и то не непременно по начин, който режимът може да контролира. Но от друга страна, той вероятно може.

/БТА/