Кой е виновникът – Валония, Белгия, Еврокомисията, Канада?

Покрай драмата около СЕТА и най-убедените европейци сигурно ще се запитат: за какво ни е този ЕС, който не може да постигне единодушие дори по въпроси от основните му компетенции? Дойче веле публикува коментар на Бернд Ригерт.

Да сочим с пръст непокорната Валония и да припишем вината за драмата около СЕТА единствено на тесногръдите противници на световната търговия не е достатъчно, за да разберем за какво точно става дума.

Виновни за драмата около споразумението с Канада са и Европейската комисия, и федералната държава Белгия, а дори и самата Канада.

Защото още преди една година валонците, които се чувстват пренебрегнати от международните концерни, изразиха пред белгийската държава и ЕК, която води преговорите с Канада, своите желания и съмнения относно споразумението. През април в специална резолюция валонският парламент гласува срещу СЕТА. Най-късно тогава белгийският премиер и Комисията трябваше да се събудят, за да се изправят навреме срещу съпротивата на валонците. Те обаче не предприеха почти никакви мерки. А датата за срещата на върха ЕС-Канада бе отдавна известна.

И България има специални желания

Едва няколко дни преди 27-ми октомври, за когато беше предвидено подписването на търговското споразумение, страните, участващи в преговорите, изразиха учудване от твърдоглавието на валонците.

Белгийският регион обаче не бе единственият, който бе изразил особени желания: България и Румъния например обвързаха СЕТА с отпадането на визите за Канада за своите граждани; германците пък прокараха в последния момент включването на три декларации, които позволяват на тях, а и на всички останали страни, подписали СЕТА, да напуснат споразумението, ако някой германски съд открие впоследствие нещо нередно. Освен това германските социалдемократите превърнаха СЕТА, ТТИП и глобалния стокообмен в своя предизборна тема и така окуражиха приятелското социалистическо правителство на Валония също да пробва късмета си. А баварският правителствен шеф Хорст Зеехофер от ХСС, изтъкна, че било правилно в преговорите за СЕТА да се включат колкото се може повече парламенти.

Внимание трябва да се обърне и на специфичното държавно устройство на Белгия, която предоставя особени права на петте регионални белгийски парламента при сключването на международни споразумения. Така че поведението на Валония не би трябвало да бъде изненада за белгийския премиер, нито пък за Европейската комисия, чието седалище е точно в Брюксел.

Държавните реформи от изминалите години и извънредно сложните структури на федерална Белгия бяха известни на всички онези, които се интересуваха от тях. Впрочем: и немскоговорящата част на Белгия, чието население наброява 70 000 души, все още не е дала благословията си за споразумението. Министър-председателят й Оливер Пааш се крие зад решението на Валония. Нима Немскоговорящата Общност, както е официалното име на региона-джудже, все още има да решава стари сметки с централното правителство в Брюксел? Че кой би се учудил от нещо подобно, щом и брюкселският регион наложи вето в последния момент?

Канада също допусна грешки: по време на преговорите канадците се осланяха твърде много на ЕК и подцениха личните интереси на отделните държави-членки. И то въпреки че и канадските експерти признават, че когато някой преговаря с ЕС, трябва да има предвид, че сключва 28 отделни договора, а не един-единствен с цялата Общност. Да, мандатът за водене на преговорите е даден официално на ЕК, само че отделните членки явно не взимат това насериозно.

На кого му трябва такъв ЕС?

Драмата около СЕТА показва, че ЕС е на предела на възможностите си. Единодушието, което трябва да бъде постигнато между отделните 28 страни, превръща Общността в съюз, който лесно може да бъде изнудван. Точно затова и при бъдещите преговори със САЩ за ТТИП или с Япония ЕС ще има нужда от нова, по-добра стратегия.

На позициите на отделните държави-членки и дори на тези на отделните региони трябва да се обръща внимание от рано - там, където е необходимо. Да, това е сложно, но пък явно не може да бъде избегнато.

Ето, че отвън, и отвътре конструкцията на ЕС отново изглежда сбъркана. Дори и убедените европейци сега с право ще се запитат за какво въобще ни е този ЕС, който не може да постигне единодушие дори и по въпроси от основните му компетенции като търговията и вътрешния пазар?

Вярно, драмата около СЕТА е доста неприятна, но пък това не е краят на света или краят на всички договори за свободна търговия. Да не забравяме, че и двете страни свързват с това споразумение важни икономически интереси. И все пак: все още сме във фазата на подписване. Истинското предизвикателство тепърва предстои: ратифицирането на СЕТА от Европейския парламент, отделните национални, а и някои регионални парламенти. И тогава и Саарланд или Саксония също ще имат думата. Защото в Германия в ратифицирането участват и отделните федерални провинции.

Ако обърнем поглед назад, ще видим, че валонците сега просто казват на висок глас онова, което много от хората в ЕС си мислят тайничко: последиците от глобалната търговия и световната стопанска дейност предизвикват неприятно чувство. На мода са капсулирането и ренационализацията.

Вотът на британците за Brexit е израз именно на това мрачно настроение. И в Германия популистите от ляво и дясно надигат гласове срещу свободната търговия и ЕС. Холандският референдум за споразумението между ЕС и Украйна, успехът на националистите на президентските избори в Австрия и унгарското НЕ на бежанците са останалите симптоми на дълбоката криза на доверие в Общността.

Следващият удар за ЕС би могъл да дойде съвсем скоро: на 4 декември в Италия ще се проведе референдум за важна конституционна реформа, чийто изход ще е от решаващо значение за политическото бъдеще на премиера Матео Ренци. Неговите противници обаче не се притесняват да представят националното допитване като референдум За или Против Общността.