Как футболът се превърна в политическо оръжие?

Наскоро елитните клубове от Англия подписаха най-голямата си сделка извън Острова. Китайски енергиен консорциум плати 560 милиона паунда за телевизионно отразяване на срещите от Висшата лига.

Според изданието “Нюзуик” не размерът на договорката е това, което впечатлява. За отбелязване е как играта се използва като "мека сила” за постигане на политически цели.

Голяма част от маститите китайски бизнесмени започнаха да наливат огромни суми пари във футбола, след като президентът Си Дзинпин даде ход на мащабна програма с крайна цел Китай да бъде домакин на Световно първенство и впоследствие дори да спечели най-престижния форум до 2050-та година.

В това число влизат солидни инвестиции в световни грандове като Интер и Манчестър Сити, спонсорски сделки с ФИФА и трансфери на футболни звезди от цял свят в китайски клубове.

Изглежда Великобритания също залага на футбола в опит да установи влияние в различни краища на земното кълбо. Все пак Висшата лига е едно от най-добрите и най-популярни първенства и ефектът от отразяването му по света безспорно е от голяма полза за засилване влиянието и подобряване репутацията на Обединеното кралство като цяло.

Ето защо сделка с китайския консорциум е толкова значима: рекордни приходи, обещание за далеч по-добро отразяване на мачовете и шанс за достигане на още по-голяма аудитория – следствия, които са добри не само за британския футбол, но и за британското правителство.

Преподавателят в Харвард Джоузеф Най е първият, който използва термина “мека сила”, за да опише начина, по който дадена страна се опитва да вземе каквото иска от другите или да наложи мнението си чрез способността да привлича интерес. Това, разбира се, е в пълен контраст с използването на твърд подход, където се залага на принудата.

Спортът е класически инструмент в прилагането на “мека сила”. Той помага на дадена страна да се покаже пред света, да представи ценностите, на които държи. Освен това е средство за достигане на чужди пазари и чужди инвестиции.

Британското правителство развива програма за изучаване на английски език в други страни чрез забавни футболни игри. Инициативи за сътрудничество в областта на спорта (и по-конкретно футбола) неслучайно бяха подписани с Катар и Бразилия. Няма нищо случайно и във факта, че тези спогодби бяха договорени в присъствието на британски министър на икономиката.

Не е трудно да се предположи, че Великобритания използва футбола, за да покаже, че се готви усърдно за фактическото настъпване на Брекзит-а. Че вече се ориентира към нови стратегически партньорства отвъд границите на ЕС.

От “Нюзуик” посочват, че в новата британска история, човекът, който вижда футбола като чудесен инструмент за правене на бизнес и установяване на солидни политически връзки е Тони Блеър. Виждането му е насочено конкретно към Китай, но впоследствие се прилага и към други бележещи завиден възход икономики.

Редица експерти считат, че това е изключително далновидна политика. Но не са малко и тези, които настояват, че използвайки футбола, британската власт загърбва основни демократични принципи и прекланя глава пред парите на репресивни режими като тези в Китай и Катар.

Но това изглежда някак естествена стъпка в развитието на най-популярната игра, която от радост за хората се превърна в корпоративен бизнес. И изглежда в маша в ръцете на политиците.